Хлябът може да поевтинее със 7% в сравнение с края на миналата година, прогнозират в свой анализ от Института за пазарна икономика. Позовавайки се на аналогични пазарни ситуации през 2004 г. и 2008 г., експертите на института смятат, че намалението на крайната цена на насъщния може да се случи през октомври.

Авторите на анализа посочват, че брашното формира близо 49% от себестойността на хляба, така че при равни други условия може да се очаква приблизително 7% поевтиняване на хляба спрямо декември 2012 г.

Цената на брашното вече започна низходящото си движение

и през първата седмица на септември достигна 880 лв/тон в страната спрямо пика си от 990 лв. през декември 2012 г., по данни на комисията по стокови борси и тържища, се отбелязва още в анализа. При стабилизиране на цените на пшеницата, каквото вече се наблюдава, цената на брашното вероятно ще се понижи с допълнителни 3-4% и също ще се стабилизира, смятат икономическите експерти.

И отбелязват още, че преработвателният бранш следва с известно забавяне спада в цената на брашното, което в предходни години често пъти се е дължало на повишаването на други производствени разходи като енергоносители и работни заплати. През 2013 г. обаче

цените на горивата не претърпяха шокови повишения

няма и натиск на пазара на труда за повишаване на работните заплати заради високата безработица. С други думи имаме основания да очакваме поевтиняване на хляба с оглед спада от близо 40% при цените на пшеницата, заключват от института.

Хлябът е една от стоките, чиято цена абсорбира резки движения в цената на основната суровина – брашното, се посочва още в анализа. Това най-просто казано означава, че при шоков ръст на пшеницата хлябът също поскъпва, но по-слабо, а при рязък спад – поевтинява, но по-бавно и в по-малка степен. Съотношението между крайната цена на хляба и цената на пшеницата (за кг.) се движи средно 4,3:1 през периода 2000-2012 г.

При изследване на връзката цена на пшеницата – цена на брашното – цена на хляба се забелязва, че преработвателният бранш реагира доста бързо (с лаг от средно около 1-1,5 месеца) на поскъпване на цената на основната суровина – пшеницата. Поевтиняването на крайния продукт следва с по-голямо забавяне спада на цената на пшеницата, което би могло да се обясни с нарастването на други производствени разходи.

Преди няколко дни от Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България коментираха, че цените на хляба, въпреки пребогатата реколта, няма да се променят в посока надолу. Причината според тях е, че през последните две години и половина-три хлябът като цена не се е променял и цялата тежест на оскъпените суровини е била поета от производителите.

Потреблението с една пета надолу за 11 години

Потреблението на хляб и тестени изделия на глава от населението спада трайно през периода 2000-2011 г. – с близо 21%. Основните причини за това са нарастващата покупателна способност на населението през периода 2002-2008 г., което позволява по-здравословно и балансирано хранене, както и промяна в потребителските навици, отбелязват в друг свой анализ от ИПИ.

Въпреки това в стойностно изражение пазарът на хляб и хлебни изделия следва възходящ тренд заради нарастващите разходи на производителите на суровини (брашно, енергоносители и др.) и заплати. Цената на хляба се е повишила с 98,6% за периода 2000-2011 г., като за същия период цената на пшеницата е нараснала с 92%, на брашното – с 82%. Средната работна заплата в преработващата промишленост се е повишила със 129 на сто между 2000 и 2011 г.