Частните висши училища да получават субсидии от републиканския бюджет като държавните, поискаха участниците във форум, организиран от Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”. Дискусията беше по повод 10-ата годишнина от учредяването на Асоциацията на частните висши училища в България, чиито членове смятат, че са дискриминирани и заради лишаването им от достъп до фондовете за научни изследвания. От асоциацията настояват още за отпадане на излишните регулации и за равен достъп на всички студенти до социални услуги.

„Частните училища няма да бъдат финансирани, такава е държавната политика в момента”, заяви министърът на образованието проф. Анелия Клисарова, която също взе участие във форума. Според нея обаче всички учители трябва да има възможност за кариерно развитие по европейски програми.

Частните университети и колежи в България са 14, като в тях се обучават почти 45 000 студенти, като делът им е 18,5 % от общия брой за страната. На един преподавател в частен ВУЗ се падат 12 студенти, докато в държавните съотношението е 1:25.

Забавените реформи, периодичните финансови кризи, свитият национален и регионален пазар, липсата на традиции и застаряването на академичния състав са трудностите пред частните висше заведения, посочи Клисарова. Като недостатъци тя изреди нелоялната конкуренция, отклоненията от Закона за висшето образование, залагане на количеството студенти за сметка на качеството на образованието, изоставането от научните изследвания и обученията на докторанти. Техният брой е 111, докато в държавните е 4320. Предимствата на частното образование били гъвкавостта по отношение потребностите на пазара на труда, автономията и преки връзки с регионалния бизнес.

В световен мащаб търсенето на висше образование ще нарасне от 99 на 414 млн. студенти през следващите 20 години, акцентира Клисарова. Тя допълни още, че целта на министерството на образованието е броят на отпадащите ученици да бъде сведен до 11 % през 2020 г. За миналата година те са били 12.5 %, като в някои региони достигали до 28 %.