Погрешно се гледа на системата на спешна помощ. Линейката не е спешна помощ и на нея не бива да се гледа като на такси с дефибрилатор. Това заяви пред bTV д-р Николай Болтаджиев. Спешна помощ трябва да има и болница, категоричен е медикът.

В ефир по телефона се включи и Десислава Кателиева от Асоциацията на лекарите в Спешна помощ, която каза, че пациенти сами преценяват, че състоянието им е спешно. Наредбата обаче предвижда, че всеки пациент е спешен до медицинския преглед, която да установи дали е приоритетен случай. Тя дори цитира случай, в който е било съобщено, че пациент е в клинична смърт.

„Екипът летеше в час пик, качи се по стълбите в кооперацията с цялата апаратура и установихме, че пациентът в действителност е бил в клинична смърт, но преди три години, когато е получил инфаркт", каза Кателиева.

Мирослав Ненков, който беше заместник-министър в служебното правителство на Марин Райков, цитира случай от Великобритания, където ако лекар пристигне на адрес без случаят да е спешен, медиците му изписват хапче и му искат 500 паунда, заради това, че е използван ресурса на Спешна помощ.

"Сигурен съм, че има хора, които нарочно не плащат здравните си осигуровки, защото смятал, че системата била тъпа и сега бил здрав като камък. Може това да е глупав човек, но такива хора има", каза Ненков.

Той дори цитира зрител от bTV, който каза, че си плаща редовно осигуровките по 16,50лв. "Това годишно прави 150 лв., колкото струва една прическа или 16-годишния Пасат на някой, каква медицинска помощ ще получи за това", каза Ненков.

"2 млн. Българи нямат здравни осигуровки, но проблемът е, че част от тях са в сивата икономиката и не са мотивирани да плащат. На запад повечето хора са мотивирани да си плащат и повечето са доброволно осигурени. Необходимо е сега да се мотивират пациентите да плащат, за да получат качествено здравеопазване", добави Болтаджиев.