Днес Сирия е арена на ожесточени сблъсъци между много играчи. Вали кървав дъжд, който напоява древната сирийска земя с мъка и печал, а играчите се обвиняват един другиму за предизвиканата трагедия. Политиката си играе с призрачни фигури, стреля с халосни патрони, които всички трябва да чуят, и които имат за цел отклоняване вниманието на масите. Когато обаче извадим осъвременена геоложка карта на масата и се замислим върху най-честата причина за сблъсъци в модерния свят – природните ресурси, чак тогава лъсва неудобната истина. Точно това ще направим в настоящата статия. Сирия се оказа в центъра на бурята, между шамарите на алчна вихрушка, която жадно е насочила поглед към две огромни находища на природен газ – Левантийски басейн и Южен Парс.

ЛЕВАНТИЙСКИ БАСЕЙН И НАХОДИЩАТА В ИЗТОЧНОТО СРЕДИЗЕМНОМОРИЕ

През 2010г. тексаската компания Noble Energy открива находищата Левиатан и Тамар, а по-късно се оказва, че те са само част от цяла система залежи в т. нар. басейн Левант, чийто ресурсен потенциал се изчислява на 3,5 трилиона кубични метра природен газ, както и на най-малко 1.7 милиарда барела нефт. Израел веднага обявява намеренията да започне експлоатация по находищата, а миналата седмица стартира проекта по Тамар. Въпреки че претенции към целия Левантийски басейн могат да имат Сирия, Ливан, Кипър, както и палестинците. На всичкото отгоре предварителните проучвания показват, че потенциално може да бъдат открити още големи находища на природен газ в басейна между египетското и гръцкото крайбрежие. Още през 2009г. гръцка компания прави проучвания и са открити малки петролни залежи. Днес те се изчисляват на 22 милиарда барела в района на западното гръцко крайбрежие и около 4 милиарда барела в северната част на Йонийско море.

Какво се случва с всички замесени страни в този казус?

Знаем какво се случи с Гърция, а по-късно и с Кипър. И двете страни бяха докарани до банкрут (Кипър от банките) и притиснати до стената, неспособни да определят и диктуват каквито и да било условия. В Сирия бушува опустошителна война, която съсипа цялата ѝ инфраструктура и също е безсилна. Арабската пролет и без това дестабилизира Египет, а пък най-яростните противници в Ливан за израелската намеса в Левитиан – шиитската военна партия Хизбула, е обвинявана за всеки терористичен акт по света и ще бъде обявена за терористична организация. Конфликтът започва да се разраства с претенциите на Турция за находищата в кипърските води, използвайки аргумента Северен Кипър. Чии претенции са основателни и чии не са – това е въпрос на гледна точка. Израел има идеята да прокара газопроводи през Кипър до Турция, а оттам – до Европа. Затова са тези срещи между Обама и турския премиер Ердоган.

Така, логиката подсказва едно: със сигурност находищата в Средиземноморието са една от основните причини за кризата в Сирия. И със сигурност става въпрос за много, много милиарди долари.

НАХОДИЩЕТО ЮЖЕН ПАРС В ПЕРСИЙСКИЯ ЗАЛИВ

Находището Южен Парс, което се поделя между Иран и Катар, не е просто голямо находище. То е най-голямото находище в света на природен газ, чийто обем е 6 пъти по-голям от второто по големина находище на планетата – Уренгой (Русия). То е и в основата на напрежението, което се получи между сунити и шиити през последните години. Разбира се в момента Иран е истински трън в очите на американците – страната е на второ място в света по доказани ресурси на природен газ, с изчислени 33,5 трилион куб. метра. Планираните газопроводи между Пакистан и Иран означава, че Иран ще може да изнася газ към Китай директно, а катарският дял, поради малката площ на страната, е с ограничена мобилност. Сирия се оказва и нещо като коридор за Иран към Средиземноморието, а оттам пътят към Европа и Северна Африка е отворен. Сирия всъщност е възлов елемент в този план, който разбира се не устройва Катар, нито пък Турция, която се натиска за плана Набуко, според който тръбопроводите да минават през турска територия. Не случайно “спонсорите” на сирийската “революция” са именно Турция, Катар и Саудитска Арабия, които открито признават това. Не е случаен фактът, че т.нар. Сирийска свободна армия е съставена почти изцяло от радикални ислямистки групировки. Нещо, което бе използвано както във войната в Афганистан преди няколко десетилетия, така и в Либия. В Ирак пък постоянно се организират бомбени атентати и се извършват показни убийства на възлови политици в енергийната политика.

Очевадно е едно – след войните в Либия и Ирак, контролът върху преди национализирания петрол бе “приватизиран”, при това от все познатите ни компании. Разбира се сега основната цел е Иран, който е твърде голям играч и се налага да се сложи кукла на конци, която да вкара тези корпорации в играта с иранските находища. Същото се отнася и за Сирия, основен партньор на Иран, които преди 3 години стигнаха до споразумение заедно с Ирак за съвместен проект. Съвсем ясно е, че той е провален поради събитията в Сирия.

ДЕМОКРАЦИЯ ИЛИ ФАШИЗЪМ? КОЙ СПЕЧЕЛИ ОТ ВОЙНАТА?

Лицемерието в Близкия изток достигна непознати досега висини. Непрекъснато чуваме как войната в Сирия е стремеж към демокрация и как “бунтовниците” се борят за свобода. Същите тези бунтовници, които в по-голямата си част са чуждестранни муджахидини и радикални ислямистки бойци. Опозицията в Сирия охотно признава, че е финансирана от С. Арабия и Катар. Видите ли тези две страни ще учат Сирия на демокрация. Това е все едно хипопотам да учи ястреб как да лети, но когато парите и медийната подкрепа са на твоя страна, масите могат да бъдат убедени и в това.

С.Арабия, еднолично управляваната страна, в която християнството е забранено, а проповядването му се наказва със смърт, и където жените се любуват на статут, който ги поставя на границата между човешки същества и едрия рогат добитък. Това е символът на демокрацията, нали? Или пък Катар, чиято конституция е пълна мистерия. Двете уахабитски държави, в които е наложен шериата, са основния двигател на т.нар. Сирийска опозиция. Някой трябва да си получи короната за шампион по лицемерие.

Но победителят вече е ясен. Сирия е големият губещ в случая. Целта е постигната. Почти цялата инфраструктура на страната е разрушена, а вкараните “борци за свобода” ежедневно извършват атентати и взривяват заводи и възлови административни структури. Най-лошото е, че бяха вкарани сектарианските “бомби” в този конфликт. Това е много силен коз в ръцете на корпоративните играчи, които много лесно могат да манипулират взаимоотношенията в този регион именно с тази карта. Толерантното сирийско общество, което дълги години живееше необезпокоявано от религиозни сблъсъци, ще бъде тормозено от този проблем още дълги години. Така както се случи в Ирак, където близо 350 000 християни избягаха именно в Сирия, а останалата част – в други страни, подгонени от радикалните групировки в разпокъсаната на три части иракска държава (кюрдска, шиитска и сунитска). Когато вкараш влака в тези религиозни релси, вече връщане назад няма. Получава се ефектът на доминото – плочките падат една след друга, бутани от силите на отмъщението, омразата и страха. Но тази тема ще бъде разисквана в следващите статии.