Пациентите, които не ходят на задължителните и безплатни профилактични прегледи, да си плащат скъпото лечение. Такъв вариант за санкции се обмисля за здравноосигурените, които си спестяват да се прегледат. Това стана ясно от изказване на здравния министър Таня Андреева вчера след обсъждането на проекта за Национална здравна стратегия за периода 2014-2020 г. с директори на болници, представители на съсловните и пациентските организации.

„Болничното лечение е най-скъпото. Там отиват близо 80% от финансовия ресурс. Всяка една промяна в нормативната уредба е дълъг процес и до края на годината това не може да стане. Освен, че трябва да се разработи на експертно ниво, промяната би трябвало да мине и през съгласувателна процедура в различните министерства. Ще се мисли обаче в тази посока, защото е важно”, разясни д-р Таня Андреева.

За налагане на по-строги санкции на хората, които не се явяват на профилактични прегледи, се изказа и управителят на Националната здравноосигурителна каса д-р Румяна Тодорова.

Между 20 и 50 лева е размерът на глобата за неявяване сега. От НЗОК казаха, че към момента нямат информация да има глобен за пропуснат профилактичен преглед, макар че по-малко от половината от гражданите, подлежащи на такива прегледи, са се възползвали да си ги направят през миналата година.

„Големите болници с най-добра апаратура са с най-големите дългове, което говори за тежко недофинансиране от години. Затова ще бъдат изработени критерии за качество за всяка една медицинска услуга, оказвана от лечебните заведения”, каза още министър Андреева. На тях ще трябва да отговарят всички, които искат да кандидатстват за договори по клинични пътеки със здравната каса, допълни тя и обясни, че това ще важи както за държавните и общинските, така и за частните лечебни заведения.

Крайно време е медицинските услуги също да бъдат остойностени, това не е правено от старта на здравната реформа в болничната площ през 2000 година, категорична пък бе управителят на касата д-р Румяна Тодорова. Сега ние не знаем нито парите, с които разполагаме, нито какво можем да платим с тях. Всичко, с което държавата не иска да се занимава, го прехвърля на НЗОК, заяви тя.

Здравнонеосигурените отново са скочили до цифрата 2 млн. души в края на юни, по данни на Националната агенция за приходите, посочи още д-р Румяна Тодорова. Към февруари тази година броят им бе около 1,7 млн. души.

В правомощията на НАП е да въведе мерки и санкции за тези, които не желаят да си плащат вноските, независимо че не са социално слаби. Ние нямаме такива правомощия, но ако успеем да подобрим качеството на медицинската помощ, хората ще повярват в системата и ще започнат да се осигуряват, каза министър Таня Андреева.

Проучване на Лекарския съюз: Медиците ни много и грешно разпределени

Лекарите и медицинските сестри у нас са най-много на глава от населението в ЕС, става ясно от проекта на Националната здравна стратегия. Те обаче не са на правилните места, не са разпределени равномерно. Това заяви вчера заместник-председателят на Българския лекарски съюз д-р Юлиан Йорданов. Същевременно болниците ни са двойно повече, отколкото изискват мащабите на страната, допълни той.

У нас на 100 хиляди човека се падат 393 медици при средно 333 за ЕС. На 100 хиляди се падат по 663 болнични легла, докато средната стойност за ЕС е 545.

Специалистите са концентрирани в големите болници, а има цели райони, където няма квалифицирани лекари, не достигат и джипитата, каза д-р Йорданов.

Най-остър е дефицитът на анестезиолози, епидемиолози, съдебни медици.

Пациентските организации за стратегията: Нужни са профилактика и спорт за децата

Повече спорт за децата и юношите и по-добра профилактика, това да залегне в националната здравна стратегия. Това предложи по време на обсъждането Пламен Таушанов – основател и председател на Българската асоциация за закрила на пациентите. Сега само 3% са спортуващите ученици в България, според изискванията на Световната здравна организация в следващите десет години те трябва да са 10 на сто, посочи той. По думите му в нея трябва да се напише и отделна глава за правата на пациентите, като се посочи ясно, точно и конкретно какво може да изисква болният от своя лекар и лечебното заведение, в което е настанен, и какво се счита за екстра.

Стратегията е много добра, за пръв път ни предоставят текст за обсъждане. Досега всяка стратегия се спускаше отгоре с министерско постановление, каза Пламен Таушанов.

По думите му обаче за всяко намерение в нея трябва да се държат отговорни хората, които са я писали. Той дори предложи ежегодно да се отчита пред парламента какво се прави по реформата.