Военноморският музей във Варна бе домакин на поредното мероприятие на Съюза на подводничарите в Република България (СПРБ) – тържественото честване на 59-та годишнина от от възстановяването на подводното плаване в България. Не случайно Управителният съвет (УС) на СПРБ реши този паметен, исторически за българските ВМС ден да бъде почетен в храма на флотската слава на Родината ни – осиротелите български подводничари от две години, „благодарение” на прословутото „усъвършенстване на бойните способности” на бойния ни флот, си нямат подводница и флаг, който тържествено да вдигат на този ден!

В словото си председателят на УС на СПРБ – капитан I ранг (р) Станко Станков напомни за първопроходците, имали щастието да получат първия български подводник – UB-1-8, и вписали България като единадесетата в света държава с подводен флот. Прозвучаха имената на лейтенант Рашко Серафимов, служил на руска имперска подводница и провел първата учебна безперископна торпедна атака като неин помощник-командир, на лейтенант Никола Тодоров – пръв командир на UB-1-8 и на контраадмирал Иван Вариклечков – неуморен строител на българската марина. Припомниха се бойните походи, торпедните атаки и успешното преодоляване на минни заграждения от екипажа на UB-1-8, записани в аналите на Първата световна война.

Вълнуващо прозвуча онази част от словото, касаеща възстановяването на подводното ни плаване през 1947-1954 г. Това дело, започнало в Одеса, под ръководството на съветски инструктори и завършило с вдигането на българския военноморски флаг на три подводници тип „Малютка”, на 18 август 1954 г. във Варна. Вълнуващо, защото ветерани, служили тогава на тези подводници присъстваха на тържеството.

Българските подводничари демонстрираха своята увереност за бъдещето на подводния ни флот, която звучеше неизменно във всички изказвания и коментари.

Тържеството завърши с разглеждане на експозицията на музея, любезно организирано от ръководството му, в лицето на директора – д-р Мариана Кръстева.