Сделката с недвижим имот крие редица тънкости, с които трябва продавачът и купувачът да са предварително запознати. Много хора не са наясно с нещата и точно тук идва ролята на добрия брокер – да се погрижи сделката да протече гладко и законосъобразно. Защо обаче е нужен предварителен договор и може ли да се извърши покупко-продажба без него?

За да се уточнят взаимоотношенията между двете страни, е необходимо да се сключи предварителен договор, твърди брокер Антон Илиев. Ако той липсва, значи няма нищо. В договора се указват всички условия по сделката – цена на имота, начин на плащане, неустойки, срок за прехвърляне на собствеността и т.н. Сделка с недвижим имот без предварителен договор е изключително несериозна работа, която може да доведе и до измама.

Начините и извървшането на плащането се указват именно в предварителния договор, за да ясно и точно всичко. В този договор е добре да се упомене и банковата сметка, по която продавачът желае да получи договорената между него и купувача цена.

Следователно, ако в последствие по тази банкова сметка не са постъпили договорените суми, продавачът ще има 100% доказателство, че това плащане не е извършено. Но ако няма предварителен договор с упомената банкова сметка, всичко остава на „честна дума“. Това е риск, който Илиев не препоръчва на никой свой клиент.

Понякога купувачът настоява за сделка по данъчна оценка и иска да плати разликата до пазарната цена по друга сметка. Най-вероятната причина за това е, че не може да докаже произход на средствата, разкрива адвокат Милена Миткова. Ако проблемът пък е в по-високите размери на таксите по прехвърлянето, продавачът наистина може да поеме разликата.

Съгласно Закона за ограничаване на плащанията в брой всички суми над 15 000 лв. се плащат единствено по банков път, уточнява юристът. Така че дори купувачът да преведе пари по друга сметка, трябва да има основанието за плащане. Платеното без основание подлежи на връщане.



Миткова твърди че, няма пречка да се договори продажна цена, която е под или над размера на данъчната оценка. Дължимите суми за данъци и такси се плащат върху по-високата от двете. Тоест, ако по-висока стойност има данъчната оценка, таксите ще се дължат на тази база и обратното.