Дупка за десетки милиони лева ще зейне в НОИ, ако се осъществи замислената от управляващите възможност за предсрочно пенсиониране. Има и реална опасност от злоупотреби. Мнението е на експертите в консултативния съвет за оптимизиране на осигурителното законодателство към социалния министър.

Левицата внесе преди месец законопроект, с който наред със замразяването на ръста на стажа и възрастта, се въвежда и предсрочно пенсиониране за хора, на които не им достигат до 2 години стаж или възраст. Според вносителите от тази опция ще се възползват не повече от 5000 души годишно.

"Това предположение е абсолютно несъстоятелно. Със сигурност масово хората, на които не им достигат до 2 години стаж или възраст, ще искат да ги освободят от работа", смята Иван Нейков, бивш социален министър. Причината е, че така те ще се подсигурят хем с пенсия, хем със заплата.

Прогнозата на НОИ е, че от ранното пенсиониране през 2014 г. биха се възползвали 13 000 души, а през 2015 г. - 22 000. Оттам са изчислили, че догодина това ще им струва 30,5 млн. лв. повече разходи, а за 2015 г. - 50,5 млн. лв.

"Възможно е недобросъвестни работодатели да притиснат свои служители да се пенсионират, но да продължат да работят за тях при значително по-ниски разходи за труд", прогнозира Станимир Цоцов, който е шеф на надзора на НОИ от квотата на работодателските организации.

Законопроектът на БСП предвижда още ранната пенсия да бъде намалена с 0,4% за всеки недостигащ месец. Така за максималния срок от 24 месеца месечната сума ще падне с почти 10%. Пенсиите в този намален размер обаче ще се взимат до живот. Това също предизвика недоволство. Защото така хората, които достигнат дълбоки старини, ще загубят страшно много пари.

Замразяването ще струва 176 млн. лв. за 3 години

Близо 176 млн. лв. допълнителен трансфер към НОИ от хазната ще струва замразяването на възрастта и стажът за пенсиониране на нивото от т.г. Управляващата коалиция БСП и ДПС е твърдо решена на тази мярка. Тя е записана и в актуализираната програма за управление на кабинета на Пламен Орешарски. Сумата е изчислена в случай, че мярката продължи в следващите три години. За 2014 г. допълнителните разходи за пенсии ще са с около 45,5 млн. лв., а през 2015 и 2016 г. - съответно 59,6 млн. и 70,9 млн. лв.

В същото време осигурителният институт отчита, че вдигането на стажа и годините за пенсия с 4 месеца т.г. ще доведе до 21 млн. лв. икономия в края на годината. Броят на новите пенсионери за първото полугодие е 40 920, което е с 6551 по-малко спрямо същия период на 2012 г. и ще нарасне до 9600 в края на 2013 г.

За миналата година НОИ вече отчете 35 млн. лв. по-малко разходи за пенсии, след като стажът и възрастта за първи път бяха вдигнати с 4 месеца. Тогава броят на новите пенсионери бе с 19 705 по-малко от 2011 г.

Искат да вържат стажа с дълголетието

Замразяването на ръста на стажа и годините за пенсия, започнал плавно от 2012 г., да бъде спряно за година-две. През това време да се въведе механизъм за обвързването им с продължителността на живота. Това предлагат на управляващите експертите по пенсионно осигуряване. Същото настояване дойде преди време и от Брюксел. Идеята е по този начин пенсионната възраст да не зависи от политически решения, а от обективни критерии.

"Трябва да се стремим годините трудова дейност и годините за получаване на пенсия да са в съотношение 2/3 към 1/3. Това означава, че ако 40 години си се трудил, 20 години да получаваш пенсия", обясни Станимир Цоцов, шеф на надзора на НОИ от квотата на работодателските организации (БТПП).

За миналата година средната продължителност на получаване на пенсия в България е била 20 г. и 8 месеца, показват данните на НОИ. Ако обаче се извадят инвалидните пенсии, този срок се вдига на 22 години. За мъжете той е по-кратък - 19 г., а за жените - 25 г. За последните пет години тези срокове са нараснали с една година при мъжете и с две години и половина при жените.

В същото време дамите в момента трябва да се трудят поне 34 г. и 8 месеца стаж, а мъжете - 37 г. и 8 месеца.

Постигането на съотношението 2/3 трудов и 1/3 следпенсионен живот ще постигне и още една цел, за което ни натиска Брюксел - постепенно изравняване на възрастта за пенсиониране на жените и мъжете.

"Може да се приеме следният подход - през 2013, 2014 и 2015 г. да се замрази реформата и да се следи с колко ще се увеличи продължителността на живот", предлага бившият шеф на НОИ Йордан Христосков. Ако се окаже, че е примерно 9 месеца, то през следващите 3 г. възрастта за пенсиониране да се вдигне със стъпка от по 3 месеца всяка година. След това упражнението се повтаря за следващите три години. Според Христосков мярката трябва да се прилага диференцирано за мъжете и жените. Подобно догонване обаче не се предвижда за категорийните работници.

Възможно е увеличението на годините за пенсия да става и на петгодишен период, както вече правят Италия, Дания и Ирландия.

По-добре помощи или точкова система

Възможност за предсрочно пенсиониране очакват хиляди българи, които в момента са безработни и не им достигат година-две до заветната пенсия. За тях е по-добре да се търсят някакъв вид социални помощи, докато достигнат годините, вместо да се натоварва пенсионният фонд, казват експертите. Още по-добра възможност е да се стимулират условията тези хора да се назначават на работа. Така ще имат и принос в осигурителната система, казва Григор Димитров, експерт от БСК.

Ако търсим гъвкавост в подобни случаи, е по-добре да върнем точковата система, предлага Николай Николов, бивш шеф на НОИ и сега експерт от КТ "Подкрепа". Според него тя е била удачен вариант за България, отменен преди години без никакви аргументи. Точковата система даваше възможност да се компенсира недостигащ стаж с възраст и обратно, без да се намалява размерът на пенсията.

Внимателно с максималния осигурителен доход

Бисер Петков, управител на НОИ

Смисълът на въвеждане на максимално осигурителен доход е да останат свободни парични средства във високодоходните групи от населението. Така се стимулира частната инициатива и осигуряването в доброволни пенсионни фондове, както и други форми на спестяване за допълнителна пенсия. Друга причина за въвеждането му е, че той по естествен начин ограничава размерите на пенсиите.

От гледна точка на повишаване приходите за държавното обществено осигуряване е оправдано увеличение на максимален осигурителен доход. Същевременно увеличаването му би довело до ръст в размера на краткосрочните обезщетения, които получават осигурените. Едновременно с това ще се повиши и разходът на фондовете на Държавното обществено осигуряване за краткосрочни обезщетения. Според сега действащата законова уредба максималният размер на пенсиите е обвързан с максималния осигурителен доход, което автоматично ще доведе и до увеличение на разходите за пенсии.