Притеснението не е емоция, която да е присъща на народното представителство. Това каза в понеделник парламентарният председател Михаил Миков в отчет за дейността на 42-ото Народно събрание по време на първата му сесия.

Изречението е забележително само по себе си, ако и да е извадено от контекста. То е прозрение, случайно блясване в ума и има степен на искреност, нехарактерна за политиците. И ни казва какви хора са народните представители. Без притеснения.

Мисля си, че животът в България би бил малко по-различен, ако народните представители и политиците поне малко се притесняваха. Ако по някакъв начин разбираха какво става и поне малко от малко го слагаха на сърце. Нищо такова не се вижда.

На входа на общината във Варна има каменна купчина, а на нея са изписани думи на Левски от предсмъртното му писмо. “За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно – смърт, смърт и пак смърт”. Нормални хора биха се притеснили от този надпис, чиновниците и политиците във Варна всеки ден минават покрай него – и нищо. Ама наистина нищо.

Един човек изгоря, та да се притесни поне малко тогавашният кмет. Но после пак нищо.

Не е само във Варна така. 50 дни протести пред Народното събрание в София и пред Министерския съвет – и нищо. Депутатите отиват на море. Нямат притеснения.

Евксиноград е близо до Варна и няма да е зле народните представители да си направят една екскурзия до грамадата пред общината. Да я видят. И, кой знае, може пък да вземат да се притеснят?

Живеем в трудно време. Криза е. Но не толкова в материално измерение, а повече в липсата на добри примери, в изоставянето на елементарната човечност, в отсъствието на съпричастност, солидарност, разбиране на хорските страхове и притеснения.

Политиците са се вкопчили гуша за гуша, едното крило мъсти за въображаемите и реалните си унижения, другото още отсега жадува за реванш, а всички вкупом нямат никакви притеснения. Както казва председателят Миков.

Да, бе – за какво да се притесняват? Не им е присъщо.