Най-важното е човек да е свободен. А моята свобода е да кажа, че понякога се срамувам от БСП. Тя не е лява, не е социалистическа, тя е плутократична партия. Това обяви в предаването „Под лупа” на ТВ „Европа” поетът Любомир Левчев. В практическата политика е важно моралът да не е само думи, казва още Левчев, който споделя, че сърцето му е с протестиращите.

ИНТЕРВЮ НА ГАНИЕЛА АНГЕЛОВА

Здравейте. Да започнем с влаковете, които преселват хората от миналото в бъдещето, където се сблъскват суетите ни. Сещате се за коя книга говоря, нали?

За коя?

„Убий българина!”

Ай,ай,ай. Не го ли убиха вече този българин?

Вие ми кажете.

Мисля, че няма да го убият.

Колко актуална е тази книга днес? Живеем ли във време разделно?

За втория въпрос попитайте моя приятел Антон Дончев. Разделно е времето, но ние сме неразделими. Ако ни разделят, край. Това е едно от нещата, които бих споделил с всеки – Внимавайте, България е в опасност! Българският народ е в опасност. Ние всички сме разделени, противопоставяни, обгърнати в недоверие, в подозрение. Има и още нещо, което може би сте забелязали още в началото на този век. XXI век идва без утопии.

Кой се опитва да ни раздели?

Има една фраза – „Разделяй и владей”. Иска да ни раздели този, който иска да владее. Останалото е нашата наивност.

„Разделяй и владей” отнася ли се за настоящите управляващи?

Струва ми се, че нищо не се е променило в историята. Разделят, за да владеят. Не само нашите политици, всички политици го правят.

А конкретно в днешната ситуация?

Не мога да отговоря на този въпрос, защото е много остър. Преди 20 години заявих публично, че се отказвам от политиката, от практическата политика. Под „практическа политика” разбирам тази, която е средство за някакви цели. С политика не мога да не се занимавам, защото всеки се занимава с нея. Това е забелязано отдавна. Един руски поет Есенин казваше, че като слуша птичетата да чуруликат в храстите, разбира, че и те говорят за политика. Политиката това сме ние, събрани заедно. Практическата политика обаче е тази, която преследва цели.

Опасна ли е суетата в политиката?

Опасна е навсякъде, но е и задължителна. В политиката има доста суета.

Кои бяха най-големите заблуди преди 1989 година?

Големите заблуди бяха, че вървим към светло бъдеще и сияйни върхове. Вярата не се нуждаеше от абстракции, тя не беше и вяра в едно сърце, което се оказа, че е кесия за пари. Имаше хора идеалисти, сигурно и сега ги има.

Кога беше по-хубаво – вчера (преди 1989 г.) или днес?

Хубаво беше, когато бях юноша - почти дете и почти възрастен. Тогава е най-хубаво.

А за живеене в България?

Живял съм в Царство България, в социалистическа България, а сега къде живеем?

Кажете Вие.

Би трябвало и вярвам, че живеем в началото на едно демократично общество.

Значи днес е по-хубаво от преди, така ли?

Никой не е казал, че „демокрация” е хубаво нещо.

А какво означава?

Че няма по-хубаво от него. Не цитирам себе си, други са го казали. Демокрацията особено в този вид на първоначален капитализъм е връщане при нас към капитализма. Ние имаме интересна история на първоначално натрупване на капитали в края на XIX и началото на XX век. В началото на XX век в София имаме електрически трамвай, в Санкт Петербург само в двореца има електричество. Тогава нашата страна излиза от робство и прави една България, на която лева се нарича балкански долар. Как го направиха тези наши възрожденци?

Как?

С дух, с обич, правеха го с отговорност пред историята.

Иска ми се да направим паралел между времето между преди 1989 г. и сега. Какво ще кажете за човешката свобода?

Свобода на словото е единственото нещо, което го има сега у нас. Преди го нямаше. Искам да кажа, че никога не съм се отказвал от някоя моя дума, винаги съм носел отговорност за думите си. Това е моята свобода – да бъда това, което съм. Много е важно да го кажа, защото, когато започнаха събитията, които бушуват днес, уплашиха политиката.

Днес тези протести са многобройни, десетки хиляди са по улиците, вашият син е по улиците, и то над 50 дни. имаше кръв, но никой не се уплаши.

Моят син е много добро момче, но никога не сме споделяли едни и същи политически възгледи. Дори винаги съм се чудел защо е така.

Успяхте ли да си отговорите?

Не. Питайте го него.

Питах го, когато ми гостува, и той каза, че не знае какво мислите Вие.

И аз не знаех какво мисли той, преди да го чуя по вашето предаване, че бушува.

Това е хубаво, не мислите ли?

Разбира се, че е хубаво. Не знам дали винаги е красиво, но е хубаво. Една журналистка дойде през зимата при мен и ме попита какво мисля за протестите.

Какво й отговорихте?

Помолих я, ако има възможност да предаде на протестиращите, че сърцето ми е с тях.

А сега още ли е там сърцето Ви?

Не съм си го взел.

Но милите ли, че протестите от зимата и сега са еднакви?

Хората са различни.

Днешните протести не са ли за политическия морал, не е ли важен той?

В практическата политика е важно моралът да не е само думи, защото на думи ние имаме най-моралното общество. Важно е да го има на практика, но го няма. На практика ние имаме свобода на словото. Аз съм възхитен от това.

В миналото обаче не е било лесно да имаш свобода на словото. Кажете ми при Вас как беше?

Има степени на свободата на словото. Има свобода, която е опасна. Най-опасна обаче е тази несвобода на словото, която човек сам си измисля, за да се предпазва.

Какво ще кажете за сегашните протести?

Тези протести имат един основен недостатък –нямат вождове и идеи.

Няма лидери, това е факт и е проблем.

Според мен никой не иска да става лидер.

Смятате ли, че при над 50 дни протести държавата се развива добре. Тази конфигурация – БСП, ДПС, „Атака” могат ли да вървят заедно за по-добро бъдеще на България?

Вие ме питате дали днешните управляващи в България са добри и достойни. Не ме е страх да го кажа, толкова достойни политици са ме разочаровали и толкова непознати хора са ме очаровали, че съм се научил да не казвам предварително нищо.

Казвате: „Много е страшно, когато поетът мълчи за това, което се случва около него”.

Усетих, че имаше такъв въпрос в обществото – какво става с българската интелигенция. Има много причини за това.

Защо Любомир Левчев иска да мълчи понякога?

Не мълчи. Ако не казваш това, което мислиш, няма как да се получат нещата.

Кое според Вас е по-добре - СИВ и Варшавският договор или ЕС и НАТО?

ЕС и НАТО са много различни неща. Когато се спореше „за” и „против” ЕС, много достойни и честни хора бяха против. Аз лично бях „за”. България винаги е била в някакъв европейски съюз още от времето на Римската империя. България стои на една граница (наричам я пукнатина в моите книги), където цивилизацията се е разкъсвала –на източна и западна, на католицизъм и православие.

Погледнато икономически, данните показват, че нещата в страната са много по-добре след влизането ни в ЕС.

България има своя прогрес. България е много по-добре, отколкото вчера или онзи ден. Нашите магазина са много по-хубави в сравнение с преди 20 години. Дори няма място за сравнение. Няма съмнение, че има един стандарт на живот и изисквания на този стандарт, които са много по-високи. Но за сметка на много богати и много бедни.

1989 г. Луканов обявява политическа криза, 1990-а –икономическа. Тогава БВП е 12 млрд. долара. Днес БВП е 44 млрд. евро. Даваме ли си сметка за това?

Не, не си даваме сметка. Днес се говори за този 1 млрд., който ще се вземе като заем. Аз 5 лв. като взема назаем не мога да спя спокойно. Всички правителства са вземали заем, без да ги отчитат и са изчезвали.

От това се притесняват протестиращите. Някой ден нашите деца ще връщат този заем.

Не съм за това някой да плаща чужди дългове. Има ли отворено общество и прозрачна политика, всеки ще си получи заслужено и няма да се плащат чужди дългове.

Този спектакъл, в който живеем, колко действия и картини има?

За себе си мога да кажа, че съм в последно действие и може би епилог. Мога да кажа и че Вие живеете в увертюрата на пиесата. Редно е да виждаме различни неща, но не е редно да се мразим. Нашият народ се нуждае от малко спокойствие.

Кой да ни го даде?

Няма кой да ни го даде, трябва ние да си го вземем сами. Вярвам, че тези неспокойни потоци, които виждаме по улиците на София, водят до спокойствие, защото иначе следва краят на България. Аз не съм песимист. Аз съм контролен скептик.

„Звездите са мои” и стигаме до „Тъжна светлина”*

Вие го открихте. Сега си казвам, че не трябваше да слагам думата „тъжна”, но тя е вярна, аз съм тъжен човек. Старая се да бъда весел, да разказвам глупави смешки, но в очите ми има малко тъга за България.

Перфекционист ли сте? На колко редакции подлагате текстовете, преди да ги публикувате?

На колкото е нужно.

Загубихме ли в последните години сетивност за поезия?

Много повече хора пишат поезия днес.

Но тя ще остане ли?

Остава най-хубавото.

Нещо харесва ли Ви от младите автори?

Да, харесва ми, и то много. Най-вече ми харесва това, че ги има. Харесва ми, че са по-свободни, а това е отговорност.

Колко трудно откриваме свободата?

Свободата е това, което виждаш като мечта, но го нямаш. Изключително важна е свободата на духа. Тя е чувство.

Казахте преди време, че се чувствате длъжник на хората. Защо?

Защото те са ме спасили, те са ми дали всичко. Аз съм от средната класа. Баща ми беше лекар, майка ми – учителка по музика. Имахме роял вкъщи. Сестра ми свиреше на него, но когато аз пораснах достатъчно, за да свиря на него, го продадохме, защото нямахме какво да ядем вече. Когато станах "червен боклук", не съм станал по класови принципи, а по идейни чувства. Много справедливост има в идеята за социална държава.

Самият Маркс се отказва от комунизма.

Ако човек чете Маркс, ще види, че той пише много хубави неща за капитализма.

Явно се обиждате, но скандиранията по улиците са „червени боклуци”. Смятате ли че днес, това, което прави БСП, е политическо самоубийство?

Не се обиждам. А за БСП – ще поживеем, ще видим. Но на там вървят нещата. Моите възгледи са по-различни. Според мен БСП е най-дясната партия, а това е печалното. Профсъюзите с тях ли са, интелектуалците с тях ли са? Не. А навсякъде по-света е точно обратното. Боклукът е с партията. Там съм и аз. Аз нямам право, аз съм привързан като робите.

Но имате право да критикувате?

Да, това ми е свободата. Свободата ми е да кажа, че понякога се срамувам от тази партия. Тя не е лява, не е социалистическа, тя е плутократична партия.

Кое стихотворение не успяхте да напишете?Има ли думи, които не стигнаха до белия лист?

Има.

* Първата книга на Любомир Левче е „Звездите са мои“ и е издадена през 1957г., „Тъжна светлина” е последната, издадена през 2012 г.