Парламентът върна в Наказателно-процесуалния кодекс възможността делата да се разглеждат по искане на обвиняемия. Това стана с приемане на второ четене на промени в НПК.

През 2010 г., по времето на мандата на ГЕРБ, глава 26 от НПК „Разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия” беше премахната. Мотивацията за връщането е, че с отмяната на тези разпоредби, се създава т.нар. „вечен обвиняем”. Записано беше, че ако в досъдебното производство от привличането на определено лице като обвиняем за тежко престъпление са изтекли повече от две години и повече от една година в останалите случаи, обвиняемият може да поиска делото да бъде разгледано от съда. Изключение се прави за случаите, когато обвинението е за тежко умишлено престъпление, при което е причинена смърт. Обвиняемият подава молба до съответния първоинстанционен съд, който незабавно изисква делото. Приети са норми за движение на делото, след като е направено искането за разглеждане на делото от съда.

Решено беше още мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство да не може да продължи повече от осем месеца, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление, и повече от година и шест месеца, ако лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от 15 години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, уточнява БТА.

Във всички останали случаи задържането под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от два месеца.

Взетите по отношение на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало, се отменят от прокурора след изтичане на повече от година и шест месеца от привличането в случаите на тежко престъпление и повече от осем месеца - в останалите случаи.