Страната ни е платила към руската компания "Росатом" още 385 млн. лв. и след прекратяването на договора за АЕЦ "Белене", съобщи министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев при представянето на доклад за състоянието на енергетиката пред ресорната парламентарна комисия.

С решение на Народното събрание от 29 март 2012 г. е прекратено изграждането на АЕЦ "Белене", нормално е да очакваме, че и разходите по този проект ще бъдат прекратени, но това не е така, заяви Стойнев.

До момента разходите по АЕЦ "Белене" след тази дата са 385 млн. лв., т.е.

договорът между НЕК и руската страна не е прекратен, каза министърът.

Моята задача е да се договорим с "Росатом", така че договорът да бъде прекратен, а някой трябва да понесе своята отговорност защо държавата е продължила да плаща по прекратен договор, каза Стойнев.

Изключително притеснен съм от състоянието на "Булгаргаз", 450 млн. лв. му дължи само "Топлофикация София", а общо задълженията на газовото дружество са 461 млн. лв., каза министър Драгомир Стойнев.

Газовото хранилище в Чирен в момента е празно и не може да обезпечи следващия отоплителен сезон, необходими са 200 млн. лв. за нагнетяване на природен газ и в момента се търси банка, която да обезпечи този финансов ресурс, заяви министърът.

Изключително тежко е състоянието на НЕК - краткосрочните задължения на дружеството възлизат на приблизително 2 млрд. лв. към 30 юни т.г., обяви Стойнев и добави, че към 31 декември 2009 г. тези задължения са били 790 млн. лв.

За първото тримесечие на 2013 г. спрямо същия период на 2012 г. е намалял търговският износ на електроенергия с 32%. Увеличило се е обаче производството на енергия от ВЕИ - с 51,2%.

Присъединените към системата мощности от вятърни и слънчеви централи през 2009 г. са 341 мегавата, докато през 2012 г. те са 1651 мегавата, т.е. през този период са въведени близо 80% от централите от вятър и слънце.

Намаленият износ на електроенергия се дължи основно на повишението на стойността на добавките в цената за пренос, отчете Стойнев и каза, че в новия модел на ценообразуване, който ДКЕВР прие, това е вече коригирано.

Общо 34,26 лв. са били в миналия регулаторен период цените за достъп и пренос с включените надбавки за кафява, зелена енергия и невъзстановяеми разходи, докато в новия модел цените за достъп и пренос вече са 12,47 лв., посочи той.

През 2011 г. България е изнесла 10 661 гигаватчаса електроенергия, през 2012 г. - 8 321 гигаватчаса, а тази година до 30 юни са изнесени едва 1 488 гигаватчаса електроенергия, каза още министърът.

Иван Айолов, неговият заместник, в чийто ресор е енергетиката, добави, че през годините с висок износ на електроенергия - 2011 и 2012 г. много малък процент от енергията е била изнасяна от НЕК, а основната част е била изнасяна от търговци, които са взимали и печалбата от износа.

Това според Айолов е и причина за огромните задължения на държавната НЕК, а не проектите "Цанков камък" и "Белене".

При дружествата от БЕХ най-съществени проблеми има НЕК - за 2012 г. дружеството е натрупало загуба от 100 млн. лв.

Загуба от 114 млн. лв. за 2012 г. пък отчита "Булгаргаз", а Електроенергийният системен оператор (ЕСО) - загуба от 38 млн. лв., посочи в доклада си министър Стойнев и добави, че тези загуби застрашават платежоспособността на дружествата.

ТЕЦ "Марица Изток-2" има 45 млн. лв. печалба за 2012 г. , а Мини "Марица Изток" реализират минимална печалба за 2012 г., но тенденцията е за влошаване на финансовите резултати като основна причина е замразяването на продажните цени на въглищата, отбеляза Стойнев.

Той съобщи още, че се влошава и изпълнението на ремонтните и инвестиционните програми на дружествата. В ТЕЦ "Марица Изток-2" изпълнението на инвестиционната програма е едва 39% от планираното за годината, в НЕК - 37% от планираното, в АЕЦ "Козлодуй" - 37% от утвърдените програми, като подобна е и ситуацията с ремонтните програми, посочи Стойнев.

Забавено е отделянето на НЕК от ЕСО и е възможно България да претърпи санкции от ЕК заради това, добави той.

Парламентарната комисия по енергетика прие решение, с което възложи на министъра на икономиката и енергетиката да изготви нова енергийна стратегия в рамките на шест месеца, след като се отделят три месеца за анализ на доклада.

Ако се докажат нарушения в управлението на държавните енергийни дружества през последните години на виновните да се потърси отговорност, решиха още депутатите.