Бившият финансов министър Симеон Дянков коментира протестите в България в статия за американското издание "Уолстрийт Джърнъл". "Защо българите са на улицата?", пита се Дянков и сам си отговаря: "Те искат България да стане нормална страна. И им е писнало да се чувстват като европейци втора ръка".

В последните дни България присъства в международния обмен не по приятни причини. От 45 дни десетки хиляди хора протестират ежедневно срещу правителството. Миналата седмица протестиращите обсадиха парламента, докато той все още заседаваше, блокирайки министри и депутати в една безсънна нощ. Полицията напразно опита да вдигне барикадите, ранявайки някои от протестиращите, с което само заздрави редиците им. Демонстрациите са най-дълготрайните от зората на демокрацията в България през 1990 г., пише бившият финансов министър, цитиран от БГНЕС.

Външен наблюдател би могъл да каже, че антиправителствените протести не са необичайни за Европа в последно време. Само погледнете Гърция, Португалия или Испания. Но протестите в България не са обикновени протести срещу мерките за строги икономии. Българската фискална къща е подредена. По данни на Евростат през 2012 г. страната е имала второто най-ниско съотношение между дълг и БВП в ЕС от 17% и четвъртият най-нисък бюджетен дефицит от 0,6%. В България затягането на коланите е минало. Минималната заплата беше увеличена с 30% в последните две години. Пенсиите се увеличиха с 10% през април. Защо тогава българите са на улицата? Те искат България да стане нормална страна. И им е писнало да се чувстват като европейци втора ръка, коментира Дянков.

Изследване на Евробарометър от миналата седмица показа, че 51% от българите заявяват, че не се чувстват граждани на ЕС. Тяхната страна се присъедини към съюза през 2007 г. с големи очаквания. С помощ от Брюксел хората се надяваха, че доходите и инвестициите ще нараснат, ще бъдат построени пътища, бюрокрацията ще бъде модернизирана и последните следи от комунизма ще изчезнат завинаги. На кратко България ще стане нормална страна, в която хората ще могат да отглеждат децата си.

Но не стана така. Инвестициите се увеличиха и с това се повишиха доходите, не толкова колкото се надяваха хората, а умерено. От началото на прехода към демокрация продължителността на живота нарасна със седем години благодарение на удвояването на бюджета за здравеопазване и бързото намаляване на пушенето. А парите от Брюксел доведоха до строеж на нова инфраструктура, особено по време на управлението на предишното правителство, оглавявано от Бойко Борисов, не пропуска да изтъкне Дянков.

Но следите от комунистическата ера все още присъстват в България. Те не позволяват установяването на нормалност. Ще видим колко дълго ще се задържи настоящото правителство, оглавявано от премиера Пламен Орешарски. Изглежда, че то няма да има дълъг живот. Но който и да дойде на власт след това, ще се изправи пред същите проблеми. Българските политици трябва да извършат три смели реформи, за да си спечелят уважението на своите избиратели.

Първата е чрез реформиране на държавните служби за сигурност, включително ограничаването на участието на нейни бивши членове в обществения живот. Докато други източноевропейски страни бързо разформироваха тайната си полиция от времето на комунизма след разпадането на СССР, нито едно правителство не пожела или не успя да направи това в България. Правителството на Борисов забрани на бивши членове на тайната полиция да изпълняват дипломатическа служба, но по-широките усилия бяха възпрепятствани в парламента или в съдилищата.

В резултат на това членовете на тайната полиция от времето на комунизма все още оказват значително влияние в българските медии, финансов сектор и дори в парламента, където председателят на ДПС Лютви Местан е бивш служител на тайната полиция. Много известни криминални босове преди това са били служители на държавните служби за сигурност. Познанията и контактите, които са си спечелили днес им помагат да влияят на част от политическия елит и на някои институции, които трябва да подкрепят обществения ред, като разузнавателната служба, канцеларията на главния прокурор, Върховния административен съд и Конституционния съд.

Втората е енергийна реформа. Много политици използваха енергийния сектор като източник на незаконно политическо и лично финансиране. Това е остатък от съветската ера, когато Кремъл доставяше на България евтини петрол и газ в замяна на покорство. Българските власти продаваха част от петрола на пазарни цени и прибираха в джоба си разликата. Вариации на подобни практики все още съществуват.

Българското правителство трябва да либерализира сектора, доминиран от лошо управлявани държавни предприятия. Първично публично предлагане на държавния бегемот, Българския енергиен холдинг (БЕХ), ще донесе така необходимата прозрачност и също така ще намали корупцията.

Третото е реформирането на висшето образование. Неотдавнашно изследване на образователното министерство показа, че 52% от завършилите средното си образование тази пролет, са кандидатствали в университет в чужбина. Един на всеки шестима завършили средно училище миналата година са се записали в чужд университет. Мнозинството от тези ученици вероятно ще продължат кариерата си извън България. Това създава огромен натиск върху вътрешния пазар на труда, който бързо застарява.

По-добра система за финансиране на образователните институции би могла да помогне да подобряване на стандартите. Въз основа на пилотна програма, започнала през 2011 г., факултетите, които постигат по-добро пласиране на студентите си на пазара на труда, получават по-голяма финансова помощ от централното правителство. Тази програма може да бъде разширена, за да отпуска на университетите постепенно повече пари от бюджета всяка година. Но съпротивата е огромна, тъй като много от 53-те университета в България ще трябва да се адаптират бързо или ще изгубят студенти. Вече има средно по-малко студенти на университет в България, отколкото в другите страни от ЕС.

Тези три реформи - ограничаването на ролята на службите за сигурност в обществения живот и реформирането на енергийния сектор и на висшето образование, вървят ръка за ръка. Ресурсите, които сега се пилеят за службите за сигурност и в енергийния сектор, могат да бъдат пренасочени към подобряването на образованието, които в замяна на това ще допринесе за по-добре информирани избиратели на бъдещи избори. Това ще накара българските политици наистина да се притесняват, завършва Дянков.