Д-р инж. Георги Вълков, Монреал, Канада

Възможностите за използване на заемни средства от Японската банка за международно сътрудничество (JBIC) за изграждането на контейнерни терминали във Варна и Бургас са безвъзвратно загубени. Това обяви неотдавна министърът на транспорта Данаил Папазов (на снимката) от парламентарната трибуна. В някои български сайтове думите му бяха публикувани под заглавия като "Япония ни отряза за контейнерните терминали". В тях изложената от министър Папазов информация беше цитирана селективно и внушаваше неверни заключения. Може би причината за това е непознаване предисторията на темата. И понеже средствата за масова информация трябва да отразяват само обективната истина, се почувствах задължен да взема отношение по темата - като един от някогашните участници в процедурата за японския заем (заедно със сегашния транспортен министър Данаил Папазов, който тогава беше директор на пристанище Варна).

Тезата "Япония ни отряза" е напълно некоректна, защото не Япония ни "отряза", а България сама се отказа от заема.

Споразумението за заем за строителството на два контейнерни терминала в пристанищата Варна и Бургас беше сключен с Японската банка за международно сътрудничество през 2008 г. от кабинета "Станишев". Проектирането на терминалите и тяхното изграждане бе предвидено да започне през есента на 2009 г. - по време на управлението на ГЕРБ. Проектът обаче бе стопиран - първо, без ясни причини и, второ, в нарушение на международния договор с проектанта - американо-японски консорциум между Moffat & Nichol и Oriental Consultants. След 3 години бездействие, през септември 2012 г., кабинетът "Борисов" прекрати споразумението с Япония за нисколихвен дългосрочен заем за около 37 млрд. йени (над 300 млн. евро по тогавашния курс).

По думите на министър Папазов - "прекратяването на споразумението е прецедент в историята на японската държавна помощ"

Това е така. Никой обаче не обясни, че този прецедент е плод от некомпетентните действия на българските държавници, отменили международното съглашение с Япония, ратифицирано 2 пъти (!) от Народното събрание - през 2007 и 2008 г. С което се зачеркна проект, обявен за един от трите приоритетни за България по това време заради неговото важно геостратегическо значение за развитието на водния транспорт!

"Липсата на контейнерни терминали е довело до сериозно отклоняване на националния и транзитен контейнерен поток през конкуриращите ни пристанища в Констанца и Солун", заяви още министър Папазов.

Ще ми се да попитам бившите "далновидни" министри на ГЕРБ, защо не можаха да разберат това, преди да анулират заема с Япония? И то при положение, че многократно беше обяснявано в пресата, включително и в "Стандарт", за загубите, които ще понесе България от денонсирането на споразумението с JBIC. Лично аз съм пускал материали в различни вестници и сайтове - но напук на всичко кабинетът на ГЕРБ упорито работеше за проваляне на заема.

Според министър Данаил Папазов "реализирането на проекта е можело да бъде един допълнителен стимул за строителния сектор в България, тъй като 90% от работите щели да се извършат от местни изпълнители и с местни материали". Тези факти, както и че "се очакваше общ приход за икономиката на страната от 500 млн. лв. за целия 7-годишен период на проектиране и строителство", го изнесох в пресата още през 2010 година.

Никой обаче не посочи, че след изграждането на новия контейнерен терминал във Варна частта от контейнерния трафик, обработвана сега в порт "Изток", би се пренасочила към него, което би позволило рехабилитацията или преместването на "Варна-изток" в канала.

Редно е да се подчертаят думите на Папазов, че споразумението за заем е прекратено с размяната на ноти по текст, предложен от японската страна, с който "се цели

да се избегне скандалът и да се запази рейтингът на България"

Защото именно България се скандализира с отказа си от японския заем, повтаряйки в лицето на кабинета на ГЕРБ прецедента на Ленин, анулирал международни договори на Русия с мотива, че са подписани от царското правителство. Прецедент, от който България загуби в три аспекта: дипломатически, икономически и геостратегически.

Не е ли крайно време да се потърси отговорност от хората, взели това пагубно за икономиката и международния престиж на България решение?