Най-силно засегнат сектор от корупция в България е съдебната система. Стойността на нейния индекс е 4,4, отчете Световният корупционен барометър. Данните бяха представени по време на пресконференция от Ваня Нушева от Асоциация „Прозрачност без граници".

Сравнението с предишни издания на Барометъра показва негативна тенденция в оценката - в последното изследване стойността на оценката на съдебната система е 4,3 (при максимална стойност от 5, която е показател за изключително сериозен проблем с корупцията в този сектор, и минимална стойност от 0 - показател за липса на корупция).

Водещи места в изследването заемат здравеопазване и политически партии с 4,2. „Докато политическите партии „традиционно" се намират в челните позиции на класацията, то секторът на здравеопазването е включен за първи път и получава силно негативна оценка," коментира Нушева.

Най-добра оценка получават образованието (3,4), неправителствените организации (3,2) и въоръжените сили (2,9).

И докато за целия ЕС водещо място в негативната класация заемат политическите партии, в България (както и в Словакия) институциите от съдебната власт са оценени като най-силно натоварени с корупционен риск.

Изследването показва и че 8% от гражданите, които са имали контакт в институции, са платили подкуп. Две са основните причини за даването на рушвети. За 38% от гражданите това е било необходимо, за да бъде ускорена дейността на институциите, а за 30% от тях това е била единствената възможност да получат адекватно административно обслужване.

Тези резултати показват, че водещ фактор за разпространение на корупцията е неефективната работа на публичните институции, коментира Ваня Нушева.

На трето място следва да бъде отбелязана специфичната обществена култура, която толерира корупция - 27% от гражданите са заплатили подкуп в израз на благодарност.

59% от гражданите не биха сигнализирали за корупция, защото според тях няма смисъл от подаване на сигнал, защото това действие няма да има резултат. 28% пък се страхуват от последиците, а 13% не знаят къде всъщност трябва да подадат сигнал.

През 2013 година 17% от гражданите са платили подкуп на полицията, 13% - на институции от съдебната система, 7% - за здравеопазване. В сравнение с предходното изследване се забелязва увеличаване на гражданите, които са платили подкуп на полицията (15,4%), на институции от съдебната система (10,4%), здравеопазване (5,5%) и регистрационни служби. Намалява делът на гражданите, които са платили подкуп за образование, данъчни служби и битови услуги.

При сравнение на данните в общоевропейски мащаб прави впечатление по-високият дял на платилите подкуп в България именно за институции от съдебната система и полицията.

Изследването показва и нарастване на критичните оценки на българските граждани относно усилията на институциите за противодействие на корупцията.

През 2013 година едва 16% от гражданите оценяват антикорупционните действия на правителството като ефективни. За сравнение, през 2010 година този процент е бил 42.