Как ще се "излекуват" общинските болници? И кои ще намерят място в здравната карта? Защо интензивните грижи и ваксините се връщат "под шапката" на Министерството на здравеопазването, а онколекарствата остават в НЗОК? И ще се пуши ли или не в кръчмите? "Стандарт" разговаря със здравния министър д-р Таня Андреева.

- Д-р Андреева, казахте, че един от приоритетите на МЗ ще бъде оздравяване на общинските болници, как ще стане това?

- За нас те са много важни, защото осигуряват бърз достъп до медицинска помощ в спешни случаи на голяма част от гражданите. Ще работим в две насоки - субсидиране на дейността им, както е било до 2009 г., и преструктуриране на дейността в част от тях. Практиката показва, че в по-малките погранични региони няма нужда от такъв голям обем дейност, който сега болниците се опитват да реализират. Многото дейности изискват голям ресурс и трупат големи задължения след това.

- Как ще преструктурирате дейността им?

- Ще ви дам пример с болницата в Девин. Там ще работят три базови специалности - вътрешни болести, педиатрия и хирургия. Те са достатъчни за първа помощ, ако има нужда от по-високотехнологично лечение, пациентите ще се приведат в Смолян или Пловдив. Но болницата на място, в Девин, ще гарантира на хората, че страданието им няма да остане без лекарска грижа и внимание.

- За всички общински болници ли предвиждате този модел, или ще се действа селективно?

- Няма как един модел да бъде приложен към всички болници. Смисълът е да се действа селективно в зависимост от заболеваемостта на населението, възрастта на хората. В районите, които са по-близко до големи болници, ще създадем само медицински центрове със спешно звено и до 10 легла за болнично лечение. В случаите, когато се налага по-кратък престой, хората ще се приемат, без да се усложнява лечението им с допълнително транспортиране.

- Как ще се определя къде да се отвори медицински център?

- Няколко са критериите - брой население, процент на застаряване, географски особености, отстояние до най-близката болница. Според отдалечеността от болница в момента сме определили 4 групи райони - от 40 до 50 км, от 50 до 60, от 60 до 70 и над 70 км. В планинските райони обаче може да се наложи създаването на медицински център дори ако има болница на по-малко от 40 км, зависи от терена. Изборът наистина е въпрос на добра преценка и подробен анализ на различни фактори, защото целта е не просто да се преструктурират болници, а да се оптимизира тази дейност. От една страна, за да се гарантира болнично лечение на всички граждани, така както конституцията им го гарантира, а от друга, да се даде глътка въздух на системата и на общините, които полагат усилия, понякога с години, със свои средства да поддържат затъналите в дългове общински болници.

- Колко медицински центрове със спешни звена ще се създадат на базата на тези критерии?

- Това ще се съобрази със здравната карта, която все още готвим. До края на годината ще сме наясно с точните бройки. При определянето им са надяваме на активната подкрепа на Сдружението на общините и на самите общини по места. Засега се очертава нужда от подобни центрове в Северозападна България, където има болници само във Видин и Лом. Също така има нужда от спешен център в югоизточния регион на страната край Синеморец, Ахтопол. Там има болници само в Царево и Бургас. Аналогично е положението около Кърджали. Най-голямо насищане с болници има в областните градове и в Централна България.

- Как ще се финансират тези центрове?

- От държавата и по европейски програми. Преструктурирането и оборудването най-вече със средства от ЕС - предвиждаме да се създадат новите спешни структури и да се подобри оборудването на линейките, като се превърнат в реанимобили. Доста ще бъде инвестирано и в обучението на кадрите. Надявам се и на подкрепа от общините, по-скоро в осигуряване на допълнителни стимули за работещите в тези центрове и в болниците. През годините се е изградила практиката част от общините да привличат и задържат лекари с предлагане на безплатни апартаменти, допълнителни средства към заплатите, дори заплащане на специализациите. Смятам, че тази практика трябва да се доразвие, защото гарантира добри лекари дори в малките болници. Вече разговаряхме с кметовете на тази тема.

- Кога ще станат тези промени?

- Те ще започнат през 2014 г., тъй като бюджетът за тази година е изразходван. Сега мога да обещая подпомагане само за малките общински болници в труднодостъпните райони. Но следващата година готвим и увеличение на заплатите в Спешната помощ и психиатричните болници с 5 до 10% като начало.

- В тези медицински спешни центрове, които ще създадете, ще има ли възможност да се продават лекарства, защото хората нямат достъп и до аптеки?

- Това е много важен въпрос, който повдигнаха и от фармацевтичния съюз. Заедно с тях дори ще направим аналог на здравната карта, но за аптеките - да видим къде има нужда от нови и къде има пренасищане. На този етап помолих кметовете да помислят как да създадат аптека в техните населени места. Тя може да бъде в болницата или другаде, да наемат фармацевти и да им осигурят заплати.

- Общините ще се включат ли във финансирането на спешните медицински центрове?

- Въпрос на възможности, има богати общини, които ще могат да участват, но ще има и такива, където държавата ще субсидира напълно.

- Издаването на разрешение за нова болница ще зависи ли от здравната карта?

- Да, тя ще даде представа за потребностите от лечебни заведения по признаците, които изброих. Това ще определи и политиката на министерството при издаване на разрешителни за нови болници. В момента не издавам никакви разрешителни, чакам да бъде изготвена картата. От нея ще зависи дори планирането на бройки за специализации. Знаете, че имаме тежък дефицит на анестезиолози, патоанатоми, за тях ще се търсят механизми за облекчаване на специализацията. В крайна сметка, такава е и целта на картата - да дава ясна картина за това къде и как трябва да се попълват празноти, да се развиват лечебни заведения или отделни специалности, за да се гарантира балансирана географски здравна помощ във всички точки на България.

- Много заявления за нови болници ли има?

- Към момента има три, за нови частни болници в областта на онкологията. Трябва да сме внимателни, защото всяка нова болница става договорен партньор на касата, а тя има ограничен финансов ресурс.

- Ще се обвърже ли здравната карта и с възможността за договори с касата?

- Моето мнение е, че всички болници трябва да бъдат поставени при едни и същи условия на работа и никой не може да им откаже договор, ако отговарят на тях.

- Как ще се доказва, че една болница наистина оказва 24 часа медицинска помощ?

- Чрез контрол. Един индиректен показател е дежурният екип в лечебното заведение - ако в него няма реаниматор и анестезиолог, за каква спешност да говорим. Също така дейности, които финансира касата, няма да се плащат от пациента. Тук не включвам избора на екип. Но ако има допълнителни плащания от доброволни фондове или кешови, тогава касата няма да плати на болницата. Разбира се, ако някой иска да излъже системата, ще намери начин, не можем да хванем всяка хитрина, но ще ограничим тези доплащания най-вече чрез систематичен и ефективен контрол.

- Ще поеме ли касата по-голяма част от медицинските изделия?

- Моето лично мнение е, че трябва да се плащат повече медицински изделия. Според мен те трябва да се остойностят в цената на клиничните пътеки. Но нека това каже новият управител на здравната каса.

- Искате да върнете финансирането на интензивните грижи, ин витро процедурите, ваксините в МЗ, ще се случи ли същото и с онколекарствата?

- За тях имам резерви. Ако зависи от мен еднолично, няма да ги върна. При сегашния модел пациентите имат по-добър и своевременен достъп до тях. Положителното, когато са били в МЗ, е, че са имали по-ниски цени. Затова тук е важно да се прецени "полза-вреда". За мен е по-важно пациентите да стигат по-бързо до нужното лечение.

- Какъв е проблемът касата да договаря по-ниски цени, както е правило министерството?

- Личното ми мнение е, че касата може да си направи методика, по която да договаря цени, а фирмите да спазват своите ангажименти при участието си на търговете в лечебните заведения. Но нека чуем какво мисли и следващият управител на касата.

- С връщането на интензивните грижи в МЗ ще се възстанови ли старият модел на финансиране, или ще има корекции?

- Засега ще възстановим стария модел, защото имаме други спешни приоритети. В момента пишем здравната стратегия на базата, на която ще усвоим средства от ЕС през следващите 7 г. Основните направления, които залагаме, са спешната помощ, човешките ресурси, профилактиката и превенцията.

- Какви са плановете ви за развитие на профилактиката?

- Ще разработим програми за превенция и профилактика на социалнозначими заболявания като диабета, затлъстяването, белодробните болести, онкологичните, сърдечно-съдовите. Профилактиката на СПИН и туберкулоза също ще се поемат с тези средства, защото финансирането от СЗО ще спре. Ще обърнем специално внимание на децата, защото заболеваемостта през последните години там се увеличава. Предвиждаме да се въведе обучение в детските градини и училища на определен начин на живот - какво да ядат, как да спортуват, ще има игри и изнесени обучения в планината.

- В тази връзка - пълната забрана за тютюнопушене ще остане ли?

- Моето лично мнение е, че трябва да остане. Засега е внесен само един законопроект за промяната й и той е на "Атака". Аз говорих с колегите си от БСП в парламента, на този етап те се отказаха да внасят законопроект и се надявам така да остане. Това беше трудно приета промяна, но хората свикнаха с нея, дори и пушачите я приеха. За първи път има толеранс от две противоположни страни - пушачи и непушачи, да го разбием би било жалко.