„Настояваме в учебната програма по литература да влязат „Задочните репортажи” на Георги Марков, убития в Лондон през 1978 г. от Държавна сигурност писател“. Това обяви днес на пресконференция в БТА – София Васил Къдринов от Център „Хана Аренд”. Социологът и правозащитник, заедно с колегите си от гражданския инициативен комитет „Дом на терора”, предложи учениците да изучават и книгата „Записки по българските страдания” на Петко Огойски и стихове на Йосиф Петров и Стефан Стамов.

„В учебниците по история ясно е дадена оценка за периода 9 септември 1944 г. – 10 ноември 1989 г. като период на тоталитарен режим и диктатура. В този смисъл е добре да има и в учебниците по литература творби, които художествено интерпретират именно това“, аргументира искането Васил Къдринов. И допълни: „Дали точно те са правилните произведения, нека да дадат оценка критиците. Но ние смятаме, че предложените автори заслужават да влязат в учебната програма. В момента върви дебат кой от романите - „Тютюн“ или „Осъдени души“, да се изучава. Според нас дебатът трябва да е въобще за учебната програма и за включването в нея и на други автори, писали именно за периода след 9 септември 1944 г.“

На днешната пресконференция представителите на Гражданския инициативен комитет „Дом на терора“, сред които историкът Ангел Николов, Крум Славов и ветерани от антикомунистическата съпротива, излязоха с още едно предложение: сградата на бившата Дирекция на Народната милиция на Лъвов мост в София да стане музей „Дом на терора”. Те изтъкнаха, че в зданието са малтретирани и убивани, както участници в съпротивата срещу фашизма, така и срещу комунизма.