Едвин Сугарев обяви нова гладна стачка. Това обяви той в открито писмо, разпратено до медиите. Преди години Сугарев използва същата форма на протест срещу президента Желю Желев, а сега протестът му е насочен срещу премиера Пламен Орешарски.

Следва пълният текст на писмото.

Вече дванадесети ден хиляди българи искат Вашата оставка, а Вие се правите, че не чувате гласовете им под прозорците на кабинета си, че не разбирате техните искания и не долавяте тяхната категоричност. Говорите за това как подаването на оставка е безотговорно действие - и за това какви ужасни неща ще се случат, ако Вашето правителство падне. Само че ужасните неща вече се случиха - защото няма нищо по-ужасно от това една държава да бъде управлявана по непрозрачен начин - и да обслужва неясни олигархически интереси, ръководейки се от сключени потайно политически сделки; да култивира подмяна и лъжа - и да поражда единствено омерзение у своите обитатели.

Такава държава е България днес - и не друг, а Вие и подкрепящите Ви партии сте нейните строители. „Грешката” с назначението на Делян Пеевски разголи арогантността - Вашата и на Вашите попечители, допълнена от Вашия персонален анонс за рестартиране на антибългарския проект „Белене”; от поредната реабилитация на Държавна сигурност, изразена от Вашия външен министър Кристиан Вигенин; от назначението на Волен Сидеров за председател на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика; от лансирането на бивш служител на СИК за заместник министър на МВР.

И днес, след всичко това, умолявате да Ви бъде даден поне шест месеца срок, за да свършите всички необходими дейности, включени във Вашия „план Орешарски”. Обещавате с щедра ръка някакви мизерни социални бонуси - сякаш ще извадите средствата за тях от собствения си джоб, а не от държавата хазна, която се пълни с парите на българските данъкоплатци - същите, които днес Ви искат оставката.

Не е вярно, че не разбирате за какво става дума, г-н премиер. Много добре разбирате, но шикалкавите и бавите топката, снишен зад своите хипотетични обещания - та дано ви отмине бурята и додрапате някак до август, когато - вярвате Вие - гражданският гняв ще стихне и протестите ще потънат в отпускарското безвремие. Само че това, което демонстрирате пред цяла България, не е достойно поведение - това е бягство - бягство от човешкото достойнство, бягство от човешката солидарност, бягство от свободата, бягство от самия себе си.

Това е малодушно изпълнение на марионетен танц - защото едва ли някой вярва, че Вашата персона има нещо общо с избора на който и да било за каквото и да било. Изборът на Делян Пеевски Ви демаскира – показа Ви като сламен човек, който е поставен чисто формално на държавното кормило, докато други определят Вашите назначения, делят властови Вашите ресурси и разпределят „порциона” на държавата.

Преди Вас имаше друг един такъв сламен човек - проф. Любен Беров, при чието правителство Мултигруп управляваше България, мафията натрупа мускули, нароиха се кухи банки и кредитни милионери, подготви се почвата за поредното ограбване на страната ни и поредната национална катастрофа, която настъпи в края на 1996 г.

Можете ли да се огледате в това минало? Същият сте. Същият - като проф. Беров. Съгласието с подобна функция унижава - и можете да бъдете сигурен, че няма да Ви запомнят с добро, г-н премиер.

Хората, които крещят „Оставка!” под Вашите прозорци, не искат енергийните Ви помощи или мизерните грошове, с които се каните да индексирате пенсиите. Бъркате ги с други едни протестиращи - тези от февруари, които обслужваната от Вас БСП яхна, за да се докопа до властта.

Те искат просто да се махнете - и Вие, и Вашето правителство, и новата тройна коалиция, която го подкрепя. Те изпитват отвращение към всичко онова, което им предлагате като днешна политическа реалност - и отказват да Ви търпят повече, отказват да живеят в лъжа.

И именно поради това техния протест е знаменателен - той съдържа в себе си повече, неизмеримо повече от това да бъдат пометени поредните отрепки от политическата сцена на България. Този протест казва едно: така повече не може. Отказваме да търпим подмяната, отказваме да живеем по безпринципностите на фасадната демокрация, отказваме да бъдем само поданици и да следваме единствено стратегиите си за лично оцеляване.

Тези хора вече знаят, че има нещо по-висшо от чорбата, която се каните да им предложите – че има свобода, има дух, има достойнство и морал. Тези хора не искат само Вашата оставка - искат с Вас да си тръгнат и разните Ви тайни и явни попечители, искат да си отиде Вашия мърляв и мизерен свят, подменил и обрекъл общото българско бъдеще. Те искат качество на живот, който вашите властови стратегии на подмяната не могат да им предложат; искат да не се срамуват, че са българи, искат пътят към човешкото достойнство и просперитет да не минава вече през Терминал 2.

Те искат - и имат право да искат всичко това. В тези часове чрез тях се ражда гражданска България - и Вие нямате нито правото, нито силата да възпрете това рождение. Имате един единствен начин да излезете относително достойно от ситуацията, в която сте попаднали – като внесете своята оставка. Вървете си в мир, г-н премиер, вървете си, докато още има мир в България – защото от един момент нататък може да бъде късно.

За съжаление Ви познавам достатъчно добре и знам, че няма да го направите. Наемниците не правят така. Ще се опитвате да оцелеете - с всички сили и с всички средства – както се опитват да оцелеят партийните Ви попечители, както се опитва да оцелее Вашият свят на подмяната и на лъжата.

Срещу подобни усилия, градени върху волята да смажат и обезсърчат достойнството на една прогледнала вече България, са позволени всякакви средства, г-н премиер. И гражданското неподчинение, с което несъмнено ще Ви се наложи да се сблъскате, и индивидуалните акции като тази, която обявявам от днес, чрез това открито писмо. Започвам гладна стачка и няма да я прекратя, докато Вие и Вашето правителство не напуснете политическата сцена.

Мога да предвидя Вашите реакции, мога да предвидя и реакциите на силите, които стоят зад Вас, мога да предвидя равнодушието, охулването, хоровото скандиране против този граждански акт, позоваването на брадатите лъжи за целия апокалипсис, който щял да настъпи в страната, ако Вие паднете от власт. Но знайте и Вие - участвате в една недостойна, подла игра - срещу българските национални интереси и бъдещето на страната ни. Подобна подлост се заплаща, г-н премиер - заплаща се рано или късно. И дори да успеете, ще знаете до гроб, че тази подлост е платена с цената на поне един живот - моят.

Трудно се живее с такава памет. И още по-трудно се забравя, че - както казваше дон Кихот - свободата е най-висшето човешко благо, че тя трябва да бъде отстоявана ежедневно и ежечасно, с цената на всичко, понякога и с цената на човешкия живот.