С 20 000 души е намаляла раждаемостта в последните две години у нас, отчитат от Института за икономически изследвания при БАН в доклад, анализиращ политиките в здравеопазването.

Експертите са убедени, че здравната ни система не е готова да посрещне все по-ниската раждаемост и увеличаващата се смъртност, характерни за страната ни, и причината за това е в неефективно планираните здравни политики.

Решението на проблемите в здравеопазването пък, от своя страна, се възпрепятствало от множеството лобистки интереси на различни нива - като се започне от синдикални, през пациентски организации и се стигне до лекари.

На фона на увеличаващата се смъртност у нас расте броят на болниците и болничните легла и това се случва за сметка на частните инвестиции, поясни проф. Петко Салчев от института.

„364 са лечебните заведения на територията на страната за болнична помощ, от които 104, или 1/3, са частни", добави експертът.

Не е равномерно обаче териториалното разпределение на болниците в България, а процентът на хоспитализациите расте с всяка измината година и вече е над средния за Европа.

Докладът отбелязва, че болниците трябва да работят по диагностично-свързани групи, а не по клинични пътеки. Причината е, че пътеките не могат да са модел на плащане и изкривяват целия пазар на медицинската услуга.

„Системата на здравеопазването гледа само себе си, гледа вътре в себе си, а не гледа към пациента. Това всъщност пречи", обясни Салчев.

Един от основните проблеми в здравеопазването е, че държавата не знае какъв е броят на здравно неосигурените лица.

„Бройките се движат между 450 000 по доклад на директора на НАП отпреди около 3 месеца до 1.4 млн. по писания в различни доклади, медии и т.н. Реалната бройка на здравно неосигурените лица обаче не е представена никъде", добави Салчев.

Според учените, ако здравно неосигурените започнат да се осигуряват, би могло цената на здравните вноски да падне.

Салчев припомни, че НЗОК е единствената осигурителна институция в света, която няма назначен актюер.