27-годишната Атанаска, двете й момчета на 8 и 6 г. и 2-годишната й дъщеричка изкараха две нощи под открито небе, защото останаха без дом. Два дни са нощували на пейка на една детска площадка във Варна. Децата са били настанени на задната седалка на старата семейна кола, а майката и бащата – отвън на пейките. „Такова нещо за първи път ми се случи и се надявам никога повече да не го изживея“, разказва Атанаска няколко дни по-късно. Намирам я в звено „Майка и бебе“ в кв. „Аспарухово“, където са я настанили служителите от отдел „Закрила на детето“.

Началото на историята започва неотдавна. Шест години жената с децата и мъжа й живели в частна вила в кв. „Изгрев“, като собственикът се уговорил със семейството, вместо да му плаща наем, да се грижи за имота. Междувременно комшиите на Атанаска й плащат някой лев или й дават дрехи и обувки за децата срещу дребни услуги по двора или къщите. В това време мъжът й работи на парче по строежите - където го повикат и колкото му платят, без договор, без дългосрочен ангажимент. Всичко обаче приключва, когато се появява една англичанка, която купува вилата, заключва я и заминава. Така семейството остава без дом.

„Отидохме в една градинка да спим. Разбира се, през тези две нощи няма как да спиш, защото оттам минават всякакви хора. Цяла вечер си под напрежение, под смразяващ страх. Децата ми са мръсни. Няма къде да ги изкъпя, то ръцете няма къде да си измиеш, какво остава за друго. Трудно е, но благодарение на отдел „Закрила на детето“, на звено „Майка и бебе“ този кошмар свърши“, споделя Атанаска.

„Най-големият ми страх през тези два дни по пейките беше, че може завинаги да си останем там, на улицата. Тогава разбрах, че нямам рамо, на което да се опра. Имам много познати и приятели, но въпреки всички молби и безбройни обещания се оказахме на пейката. В такъв момент се чувстваш безсилен и загубен. Много са малко хората, които наистина държат на теб и биха ти помогнали в такъв критичен момент“, коментира жената.

Разбира се, тя не се е вайкала със скръстени ръце, докато гледа как новият собственик на вилата влиза във владението си, нито по-късно, когато се озовава на улицата. „Търсихме вила, която да наглеждаме срещу по-малък наем. Обикаляли сме с мъжа ми улиците и сме питали човек по човек дали не знае къде можем да се подслоним, но нищо не се получи“, разказва Атанаска.

Атанаска: В общината ми се изсмяха и ме изгониха

След като е изхвърлена на улицата, първо отива да търси помощ в общината. „Разказах пред една от служителките какво ми се е случило, но тя само ми се изсмя и ме изгони. Каза да напусна. И аз напуснах като най-нищожния човек. Толкова нищожна се почувствах, че дори не мога да намеря точните думи да ви опиша какво е усещането. Няма как да имаш дори грам самочувствие в тази ситуация, особено когато знаеш, че тази нощ отново ще спиш на някаква пейка“, просълзява се младата жена.

Излиза от общината, изтрива сълзите и отива в социални грижи при Вяра Михайлова и нейните колежки, където Атанаска всяка година подава молба за детски добавки. „Разказах им всичко. Не очаквах чудо. Но те веднага, още докато бях при тях, почнаха да звънят по телефона. Казаха да отида в отдел „Закрила на детето“, където ще помогнат. Веднага последвах съвета им, въпреки че се страхувах, че ще ми вземат децата. Но не стана така. Напротив – те ми подадоха ръка.

„Направихме всичко по силите си, за да осигурим дом на семейството, тъй като майката беше категорична, че иска да е до децата си“, разказва шефът на отдела Ана Конукова. Социалните служители търсили място и в общинския приют, и по църквите. Така попадат на свещеник от храм „Св. Никола“, който ги свързва със семейство – собственик на хотел в Св. Константин. Когато хората научават за какво става въпрос, за седмица приютяват майката с децата в една от стаите за гости, осигуряват храната им. През това време социалните правят документи и медицински изследвания, с които да настани семейството в звено „Майка и бебе“ в „Аспарухово“. Там Атанаска и децата могат да останат в рамките на три месеца, а ако се наложи, и до Нова година. „Подобно настаняване е изключение, но ако не го бяхме направили, трябваше да разделим децата от майка им, което е много травмиращо. Това са деца, които са възпитани, грамотни, интегрирани в образователната система“, коментира Конукова.

Таткото търси работа и нощува в колата си

Майката и децата в момента са на сигурно място. Таткото усърдно си търси работа и тъй като няма дом, спи на този етап в колата си. Атанаска се надява той съвсем скоро да започне работа. А тя за себе си има отделен план. Тъй като не иска да бъде в тежест на звено „Майка и бебе“, прави всичко възможно да си намери работа за лятото в областта на земеделието в едно отдалечено селце, където живее сестра й. „Мога да отида там с децата за лятото. Сестра ми ще ми помага в грижите за децата, докато аз работя, тъй като тя няма свои“, коментира майката. Така събраните през лятото пари ще помогнат на семейството да изкара по-леко есента и зимата, докогато то трябва да си е намерило дом, тъй като децата продължават училище във Варна. „Искам децата ми да бъдат в добра среда и да получат добро образование. Искам да имат сигурен покрив над главата си. Друго не искам. Само те да са добре“, нарежда жената.

Според социалните служители, които в момента подкрепят Атанаска, ако този план се сбъдне, те ще помогнат да намерят място в детска градина за дъщеря й, за да може тя да започне работа по субсидираните програми за заетост към Бюрото по труда поне срещу минимална заплата.

„Ако някой приюти семейството срещу работа и малък наем, наистина ще се справят, защото тя може да се занимава с двора, а той да прави довършителни работи по къщата. Така са живели и в предишната вила, което е доказателство за тяхната съвестност, тъй като в противен случай собственикът не би ги държал 6 години и не би успял да си продаде имота на чужденец, ако беше в неугледен вид“, коментират социалните работници от „Майка и бебе“. Те работят със семейството и по отношение на самата двойка. „Когато тя дойде при нас, беше с нагласата да се раздели с бащата на децата си“, коментират те. Вероятно тази нагласа е съвсем нормална предвид ужасяващите обстоятелства. Той от своя страна пък се страхувал, че службата цели да им отнеме децата. В крайна сметка, след като се успокояват страстите, се установява, че любовта между Атанаска и мъжа й все още е жива, а двойката е водена от един стремеж – добруването на децата и семейството като цяло.