Всяка сутрин на няколко вълни, а и към края на деня, варненските клошари по график надничат в казаните за боклук, където са заровени парите им. Понякога те намачкват с ръце и крака пластмасата и хартия, преди това „сондажът“ се прави с пръчка. Рядко някой префинен бездомник използва латексови или други ръкавици.

Териториите из кварталите са разпределени, както и часовете за уборка. Задължително, преди да пристигнат колите по сметопочистването. Варненци дотам са свикнали с грозната гледка, че някои направо връчват на клошаря пластмасовите бутилки от безалкохолни напитки или бира. Продавачите от магазините стифират кашони и ги оставят рано-рано отпред.

Така „еколозите“, често немити от доста време, по-лесно качват на детски или други пригодени колички плячката си. Други използват огромни найлонови чували за вторичните суровини. На доста места във Варна има и депа с „техника“ за намачкване на отпадъците, срещу които работливите бездомници получават пари. Те обаче не само че обръщат припечеленото с труд в алкохол, парче салам и хляб, но разнасят и зарази с нечистите си дрехи , обувки и ръце.

Не е рядкост малки деца да са накачулени в количката с боклуците на по-големия си батко, който отглежда братчето си, докато се върти край контейнерите за смет. Гладни мъже и жени с луд блясък в очите ровичкат в боклуците, а някои от тях са били наши познати и съвсем нормални хора допреди време.

Често акцията край казаните по обяд се е превърнала в тежка алкохолна дрямка на някоя пейка на площад „Независимост“. Преминаващи варненци , подплашени че поредният пропил се скитник е предал Богу дух, приближават на пръсти, за да видят дали пропадналият несретник диша и мърда.

Темата заслужава вниманието на общинската власт заедно с тази за сакатите просяци, които са населили централните градски улици. Спешни доктори и полицаи само вдигат рамене, защото не могат да решат проблемите на изпадналите до дъното на живота хора.