Празник е. 24 май. На този ден славим князете на българския език, създателите на буквите, първоучителите. Светите Солунски братя Кирил и Методий. И техните ученици свети Климент Охридски, свети Наум, свети Горазд, свети Сава, свети Ангеларий, донесли преди повече от 11 века азбуката по българските земи, съхранили и развили българското слово.

Почитаме труда на българските учители, изровили България от пепелта, обикаляли градове и села, посели семената, плодовете от които и днес хранят душите ни и ни правят словесни човеци. Поклон и пред днешното българско учителство, върху което е легнала тежката грижа за бъдещето, длъжността да помогне да децата ни да станат добри хора, да продължат българския път през вековете.

Празник е за българската култура, за която, колчем я споменем, сякаш задължително трябва да слагаме и едно “многострадална”. Но тя е жива и жизнена, съгражда храмове на думите и на красотата, дава смисъл на битието, одухотворява съществуванието ни. Артисти, писатели, художници и музиканти, хора на духа, способни да го различат от материята, да изкажат значимото, да дадат сила.

Празник е за хилядите читалищни работници в цяла България, продължителите на вековната традиция на буквите, на книгите, на изстраданата българска истина, че свободата започва от знанието, от мига, в който всяко българче почва да срича “нашето А, Бе”.

Ден за празнуване е и за българските журналисти, хора, които си изкарват прехраната с думи, макар често да не си даваме сметка за това.

Казвал съм го и друг път – България е била създадена с меч, но думите и буквите я опазиха като държава. И като народ.

Ще я опазят и занапред.

Честит празник. Бог да благослови България, българите и буквите.