Лидерът на БСП – Варна, Борислав Гуцанов даде да се разбере, че като народен представител ще продължи да работи за една от главните си каузи – развитието на пристанище Варна.

Той призна, че една от първите задачи, които си е поставил, е да разбере какво точно е станало с парите от замразения японски заем, с които трябваше да започне строежът на нов контейнерен терминал и цялостната реконструкция на порта.

Както е известно, този проект беше спрян от правителството на ГЕРБ, с което на практика беше спряно развитието на пристанището за четири години. „Трябва да видим дали парите са още в сметките на държавата или са изхарчени за нещо друго“, каза Борислав Гуцанов.

Варна имаше всички шансове да повтори опита на Генуа и Барселона за изнасянето на товарното пристанище извън центъра на града. Управляващите така и не разбраха, че от това зависи бъдещето на града ни. Този проект щеше да осигури привличането на нови товари и модерното развитие на логистиката, а с това и разкриването на нови работни места. Контейнерният терминал щеше да осигури на България стотици милиони приходи, респективно и средства за общината, и да осигури сигурност на много варненски семейства. Заедно с неговото изграждане щеше да стане и обособяването на новата атракционна зона на пристанище Варна-изток.

Смята се, че една от основните причини да бъде спрян проектът е политическа - фактът, че лидерът на БСП – Варна, Борислав Гуцанов бе основен двигател на идеята и участва във всички фази на реализацията му до идването на ГЕРБ на власт.

Нова атракционна зона на морска гара щеше да равни Варна по европейските морски пристанища, където старите товарни кейове са изнесени от града. Така е в Лондон, Генуа, Барселона и на много други места. С отпуснатото от Япония финансиране трябваше да се построи нов контейнерен терминал в езерото срещу „Максуда“. Постепенно товаро-разтоварните дейности от настоящото пристанище трябваше да се изнесат от града и на мястото им да се отвори зона за отдих. Замисълът е там да се изградят модерен Аквариум и нов театрален комплекс със зала, която може да даде сцена на световни събития. Тя от своя страна щеше да направи реална кандидатурата на Варна за културна столица на Европа. Проектът включваше изграждане на пътнически и яхтен терминал, както и историческа част. Там трябваше да бъде обособена като музей подводницата, която държавата даде за стопанисване на общината.

Правителственото споразумение между България и Япония беше договорено и разписано по време на правителството на Станишев. Парламентът ратифицира споразумението за кредита в размер на повече от 36 млрд. йени, или 226 млн. евро. Половината от парите бяха предназначени за Варна.

Заради него държавата сключи меморандум с община Варна, с което се даваше право тя да движи нещата по строежа и експлоатацията на бъдещата най-нова атракционна зона във Варна. Как да изглежда тя, трябваше да стане ясно след обявен международен конкурс за проектанти. След идването на ГЕРБ обаче проектът беше замразен, а новите управляващи пуснаха в ход друг – концесиониране на порта.