Горещи дебати събраха днес на срещата в Морска администрация във Варна ловците на рапани, представители на ИАРА, еколози и специалисти от Института по рибни ресурси.

Основните спорове се въртяха около съотношението между количествата черна мида и ресурсите пред Българското крайбрежие от рапани. Изследване от по-ново време няма, като последното е правено през 2005 г. Тогава черната мида е била около 100 000 т, а рапанът – чувствително по-малко. Защитниците на развъждането на ценната суровина за експорт, която върви по 13 долара килограма, поддържат тезата, че черната мида се възражда. Рапанът път ставал все по-ситен и с по-малко месо, което пък можело да значи, че убиецът на черната мида няма с какво да се храни.

Проф.Васил Стойков от Института по рибни ресурси обаче смята, че ловците на рапани са изтребили и редица други представители на флората и фауната с дълбокото тралене през годините. По закон в момента може да се извършва улов само с бин-тралове, които имат определени параметри и не съсипват дъното, защото не може да влизат на повече от 5 см.

Еколозите, учените и рибарите от Варна и Бургас спориха кое е по-вредно да се ловят рапани или да се съхрани черната мида, която естествено прочиства морето. Някои от водолазите пък смятат, че пречиствателната станция на Златни пясъци е причина за унищожаването на обитателите на морското дъно от курорта в южна посока. Там нямало нищо, а причината била, че във водите се изливат „сапуните и шампоаните“ на хотелите.

Директорът на ИАРА Драгомир Господинов охлади страстите, като обясни на дебатиращите, че неговите инспектори ще следят скоростта на корабите, навлезли в морето за рапани. Всички уреди ще бъдат маркирани и ще се засичат от центъра във Варна чрез монтирано проследяващо устройство. Ако се нарушават зоните, определени за улов на рапани, ще се отнема удостоверението за стопански риболов.

Основната тема всъщност бяха т.нар. прозорци, където уловът на рапани ще е разрешен. За първи път зоните ще се определят с участието на самите рапанджии. Те са очертани като местоположение от Института по рибни ресурси, като са съобразени с популацията на видовете и зоните по „Натура 2000“.

Дискусията продължава и в момента, но вече са изготвени карти с „прозорците“. Те са пред Балчик, Галата, Бяла след петмилната зона. В 3-милната зона участъкът е пред Маслен нос. Предстои да се чуят предложенията на рапанджиите за „прозореца“ пред Несебър.

Целта е да се подпомогне бизнесът на рибарите, но и да се опази равновесието на видовете, според специалистите от Института по рибни ресурси. Те започват изследване на ресурсите от рапани по Черноморието ни, което обаче ще бъде готово след около 2 месеца. Сезонът за улова на доходоносния рапан ще протече при спазването на новите правила.