След като ЦИК представи информация за това колко подписа са прегледани на тези 71-партии, подали документи, установихме, че над 10 000 души, които нямат избирателни права, са попаднали в подписките на партиите за регистриране за предстоящите парламентарни избори.

Тази информация изнесе Антоанета Цонева председател на Управителния съвет на Института за развитие на публичната среда, предаде БГНЕС.

Цонева обясни, че сред хората без изборни права са тези, които имат тежки криминални присъди и имената им фигурират в съответните протоколи. Успоредно с това ГРАО обяви броя на избирателните списъци, като в тях броят на хората без избирателни права е 14 000 души, продължи Цонева. „Очевидно става нещо с бази данни, които или се търгуват между брокери и партии, или аз нямам обяснение как са възможни тези цифри", коментира тя.

„Ако българските институции настояват доверието в изборния процес да е на нужното ниво, всеки българин трябва да може да си въведе ЕГН-то и да провери дали фигурира в политически подписки без неговото знание”, предложи Цонева.

Гражданските организации през последните няколко години оказаха много силен натиск върху институциите, особено за промени в законодателство, заяви Ваня Нушева от Асоциация „Прозрачност без граници”. Най-сериозен проблем обаче остава прилагането на законодателството, на буквата на закона, но и на духа му, поясни тя. По думи на експерта липсата на ефективен контрол и санкции срещу нарушаване на прозрачността и честността на изборния процес доведе до разширяване на практиките за купуване на гласове.