Спор за необитаем дунавски остров нагнети напрежението в участък от общата ни речна граница с Румъния, в който добрите междусъседски отношения са изграждани в продължение на години.

Рибарите от силистренското село Ветрен негодуват, че румънските гранични власти редовно ги санкционират и гонят от едноименния остров Ветрен с мотива, че са навлезли в румънски териториални води. Северните ни съседи също извършват риболов там и наричат късчето суша насред Дунава с друго име – Чиокънещ, както се казва отсрещното румънско село. И българите, и румънците смятат този остров, известен с двете си имена, за неразделна част от територията на собствената си страна. Съседите ни дори са спечелили европейски проект за опазването на дивата природа на острова, без да е ясно чия точно територия е той.

Проблемът с прогонването на българските рибари от острова датира още от 60-те години на миналия век, припомнят местни хора. Чашата на търпението преля, когато през февруари т.г.

румънски граничари арестуваха

31-годишния Ивелин Неделчев от Ветрен и конфискуваха лодката и мрежите му. Младият мъж бе откаран в град Кълъраш, където след няколко часа бе пуснат да си ходи у дома. Срещу него е образувано дело с обвинението, че лови риба в румънски териториални води.

„Не е известно румънски рибар да е бил санкциониран от нашите гранични власти”, оплаква се кметът на Ветрен Неделчо Неделчев. Той показа сателитна снимка, която според него е доказателство, че островът е български. Кметът иска дългогодишният проблем на ветренци най-сетне да се разреши, защото риболовът е поминък на много от местните

Точно затова рибарите са изпратили писмо до областната управа в Силистра с молба за съдействие.

Потърпевш от действията на румънските гранични власти е и 60-годишният силистренец Лъчезар Маринов. Той разказва, че бил арестуван по време на риболов на 9 март м.г. и отведен в Кълъраш. От притеснение човекът вдигнал високо кръвно и се наложило да бъде откаран в болницата в румънския град. Първоначално съдът в Кълъраш постановил конфискация на лодката, двигателя и мрежите, но след обжалване решението било променено и на 27 декември м.г. мъжът си получил обратно лодката и двигателя, но не и мрежите. „Разходите за адвокатски хонорар и транспорт ми струваха към 1000 лева, за нервите – да не говорим. За да свърши цялата тази неразбория, трябва да се съберат комисии от двете страни и да уточнят откъде точно минава границата”, смята Маринов.