Сирийската революция, започнала преди две години като мирно протестно движение срещу президента Башар Асад, спираловидно се превърна в кръвопролитен граждански конфликт, който отне живота на над 70 000 души и прокуди от родината им над един милион. 24 месеца по-късно изходът от тази криза не се вижда, въпреки военните действия и десетките опити на посредниците и международната общност да намерят общ език между алауитският режим на Асад и бунтовниците.

Датата 15 март 2013-та маркира втората годишнина от най-продължителната революция в арабския свят –въстанието срещу режима на сирийския президент Башар Асад. Започнал като мирни антиправителствени протести, конфликтът бързо ескалира в гражданско-религиозна война между бунтовниците, в голямата си част от сунитското мнозинство, и верните на Асад сили, бранещи неговия алауитски кръг – разклонение в шиитското направление на исляма.

Над 70 000 души загинаха в конфликта, а над един милион, по официални данни, са напуснали страната със статут на бежанци. Повечето западни държави призоваха Башар Асад да спре насилието срещу цивилни граждани и да се оттегли като гаранция за осъществяване на мирен политически преход, той обаче и досега отказва да го направи, нещо повече обвинява вътрешни и външни заговорници за дестабилизирането на положението.

"Ясно е, че Сирия се превърна в обект на голяма конспирация. Тя е свързана с по-близки и по-отдалечени държави, има и вътрешни проявления в страната. Ние ще победим без съмнение, изправяйки се срещу тази конспирация. Ще сложим край на плановете на терористите и техните спонсори.", обяви Башар Асад.

На 15 март 2011 около 40 души излизат на скромен протест в старата част на Дамаск, скандирайки лозунги срещу управляващата партия Баас. Последваха мирни демонстрации в южния град Дераа, с искания за политически свободи и промени в управлението. Там падат и първите жертви – силите за сигурност убиват трима демонстранти. В интернет се появяват първите любителски записи – свидетелства за бруталността, с която силите на режима потушават гражданските бунтове. Днес, две години по-късно, Сирия е изправена до стената – усилията на международната общност и ООН за решение на кризата се провалят, опозицията изглежда по-разединена от всякога, старият режим няма полезен ход за действие. А невинни хора продължават да загиват на бойното поле, което далеч прехвърли пределите на Сирия. Ситуацията се влошава ежедневно, като вече заплашва мира и стабилността в целия регион.