Омбудсманът Константин Пенчев сезира Конституционния съд за облагането с данък на авансово изплатените лихви по срочните депозити.

От тази година по предложение на Симеон Дянков, доходът от срочните депозити се облага с 10-процентната ставка на плоския данък у нас. От нововъведения данък управляващите очакваха в хазната да постъпят допълнителни 120 млн. лева.

От прессекретариата на омбудсмана съобщават, че мотивите, с които текстовете от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се пращат в Конституционния съд, са практическото облагане на депозити, които са направени и лихвите им са изплатени преди влизането на закона в сила.

Според текстовете, дори и лихвата по срочен депозит да е изплатена авансово, тя се счита за придобита на падежа - т.е. при изтичането на договора. По този начин дори един човек да е получил лихвата си преди 1 януари, но договорът му да изтича тази година, доходът му ще бъде обложен.

„С тази разпоредба на практика се придава обратна сила на въведения от 01.01.2013 г. данък върху доходите от лихви по депозити на физически лица в случаите, когато съгласно условията на договора между търговската банка и лицето, лихвата е изплатена предварително и доходът от депозита е получен преди влизането в сила на разпоредбите, въвеждащи новия данък", твърди омбудсманът. Според него е недопустимо държавата да се намесва по този начин в едно съществуващо правоотношение и да го преурежда в своя полза.

Проява на конституционните принципи за правова държава и законност в областта на данъчното право е правилото за неретроактивност на данъчната норма, категоричен е Пенчев, като се позовава на мотивите на решение на Конституционния съд от 1996 г. Националният омбудсман припомня и решение от април 2001 г., в което КС посочва, че когато „обратното действие на закон, който посяга на придобити права, не е мотивирано в полза на висш обществен интерес без изразена ясна воля за уреждане на последиците, то не може да бъде определено по друг начин, освен като експроприация."