Тринадесет български експерти по земеделие и безопасност на храните ще бъдат от днес до 24 февруари 2013 в Швейцария, за да се запознаят на място с швейцарския опит в насърчаването на производството на традиционни и качествени храни във фермите, директните продажби там, както и с контрола, осъществяван от държавата.

Посещението е в рамките на българско-швейцарския проект „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“ (2012-2015), финансиран от Българо-швейцарската програма за сътрудничество.

В делегацията са изпълнителният директор на Българската агенция за безопасността на храните (БАБХ) д-р Йордан Войнов, д-р Златка Възелова – директор на Дирекция „Животновъдство” в Министерството на земеделието и храните, експерти от МЗХ и БАБХ, както и членове на екипа на проекта. Те ще имат срещи във Федералния ветеринарен офис, Федералния офис за обществено здраве и Федералния офис по земеделие на Швейцария, където сред темите на разговорите ще бъдат „Икономическият и социален интерес на фермерите за създаване на добавена стойност“ и „Качество на храните и хранителните продукти и насърчаване на продажбите“. Членовете на делегацията ще имат срещи с ръководители на инспекциите за храните и за производство на храни във фермата. В програмата са предвидени и посещения на ферми и фермерски магазини, както и на съботния пазар в стария град на Берн.

Запознаването със швейцарския опит ще е от изключителна полза за българските специалисти по земеделие, животновъдство, здравеопазване на животните, безопасност и контрол на храните, както и на експертите по проекта. Целта е да се пренесат добри практики от Швейцария, които да доведат до работеща и ефективна българска система за директни продажби на качествени фермерски храни.

В края на годината в подобно обучение в Швейцария ще бъдат включени и първите десет фермери от районите на проекта в Западна и Централна Стара планина, които ще започнат производство на храни във фермите си и директни продажби.

Според посланика на Швейцария в София, Н. Пр. Регина Ешер важно е, че в делегацията има експерти от държавните институции, които ще могат да обменят опит с швейцарските си колеги. Потребителите, производителите и държавата, всички те заедно според нея са движещите сили за производството на традиционна и качествена храна. „Важни са потребителите, които отделят пари за качествена храна, важна е и ролята на производителите, които да я предложат, а мястото на държавата е в контрола. В Швейцария има разбирането, че качествената храна, местният поминък и опазването на природата вървят ръка за ръка. Склонността на швейцарците да плащат повече за по-качествена храна нарасна през последните двадесет години и сега ние наистина мислим, че опазването на природата, качеството на храната и здравето ни са свързани”, допълва посланик Ешер. Освен марката за биопродукт Bio Suisse в Швейцария добиват все повече популярност храни местно производство, на чиито етикети е обозначено името на конкретния производител. Според посланик Ешер най-важната добра практика, плод на опита в Швейцария, която може да се вземе за пример, е сертифицирането. Швейцарците са хора, които държат на сертификата: за биопродукт, за качествена храна и продукт местно производство или от конкретен производител. Сертифицирането е, по думите й, началото и краят на всяко популяризиране на храни.



Основната цел на проекта „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“ е изграждането на успешен модел, който да покаже, че връзката между запазването на природата и устойчивото развитие на селските райони в територии с висока природна стойност може да е печеливша политика – както за местните хора и за бизнеса, така и за околната среда. По него съвместно работят четири швейцарски и седем български партньори (включително и Министерството на земеделието и храните), а конкретни дейности се изпълняват в девет зони от мрежата Натура 2000 в Западна и Централна Стара планина.

Проектът има три важни аспекта: популяризиране и прилагане на така наречените екосистемните услуги или каква е реалната „цена” на запазената природа; създаване на по-добра среда за развитие на фермерите и местните бизнеси, така че екологичните им продукти и услуги да получат по-висока цена чрез подобрено качество и маркетинг, а приходите им да нараснат с поне 15 %; подкрепа на гражданското общество, за да се осигури ефективно, дългосрочно и устойчиво ползване на природните ресурси.