Четири временни лагера за бежанци се готви да построи държавата. Приемателните центрове ще са в монтанското село Охрид, в с. Сливница в община Кресна, в гр. Харманли и в с. Сеново в община Ветово.

Само през януари т.г. сирийците, поискали закрила у нас, са 88. Увеличението е голямо, като се има предвид, че за цялата 2012 г. молби за подобен статут са подали 449 бежанци от Дамаск.

Четири временни лагера за бежанци се готви вдигне държавата. Временните приемателни центрове ще са в монтанското село Охрид, в с. Сливница в община Кресна, в гр. Харманли и в с. Сеново в община Ветово, съобщиха за "Труд" от Министерството на отбраната. Лагерите ще са на мястото на бивши казарми и други имоти на военните, като тяхното местоположение е избрано от комисия.

Във всеки от лагерите трябва да бъдат настанени до 1000 души. До момента подготвителни работи са извършени единствено в бившите казарми в Харманли. Там са възстановени електрическото и ВиК захранване, телефонните връзки и са ремонтирани няколко сгради. С решение на правителството за това бяха отпуснати 200 000 лева през октомври м.г.

Лагерите ще заработят, ако се задейства националният план за действие при временна закрила. Това става със заповед на премиера. Тя се издава при няколко условия. Първото е да се запълни със 70% капацитетът на домовете за бежанци към МВР и агенцията за бежанците. Второто условие е за едно денонощие 500 души да преминат границата и да поискат закрила, а третото е да има решение на Европейския съюз за въвеждане на временна закрила.

Напливът към България се е увеличил в края на миналата година и първия месец на 2013 г., въпреки че броят на бежанците все още е далече от изискванията за обявяване на бежанска вълна.

Наблюдава се засилен миграционен натиск във връзка с продължаващата гражданска война в Сирия, съобщиха от Държавната агенция за бежанците (ДАБ). От 1387 подали молба за закрила м.г. най-много - 449, или 1/3 от тях, са били от Сирия. А само през януари т.г. молбите са почти 250, като 88 са от сирийци. Хванатите в опит да преминат границата са много повече, но голяма част от тях предпочитат да бъдат върнати в Турция и пак да опитат да достигнат до Западна Европа, разказват служители на Гранична полиция.