Малко, след като газовият пистолет, насочен в главата на Ахмед Доган, докато той си четеше доклада от трибунката на партийната конференция на ДПС, засече, в една от социалните мрежи се появи призив – „Дайте на човека втори шанс, всеки може да сбърка”. Това е черен хумор, но все пак е хумор на фона на велемъдрите заклинания на домашни и чужди анализатори и политици.

Първото нещо, което трябва да кажем ние, нормалните българи, тези, които не сме изкушени от матриците на политиците и прилежащите им –лози е, че този по-скоро водевилен акт не застрашава нищо в България, освен може би стола на шефа на Националната служба охрана. Каквито и обяснения да се дават, никой не може смислено да отговори как човек с пистолет, макар и газов, и с два ножа, е влязъл в залата и как успя да стигне до Доган на трибуната, без преди това да бъде спрян.

И да е постановка, и да не е – началникът на държавните охранители гори. Ако не е постановка – значи професионализмът на държавните охранители не стига и утре те може да допуснат фатален инцидент с друг свой обект. И шефът трябва да понесе отговорността. А ако е постановка, това е недопустимо и шефът пак гори, па дори и да е станало с политическа благословия.

Оттам нататък инцидентът има съдържателна страна преди всичко в политически смисъл.

Най-важното следствие ще е външнополитическо. Турските телевизии започнаха да излъчват от София почти веднага след инцидента. Новината влезе в международния поток и беше съобщена и от повечето големи информационни агенции.

За добро или зло в София са лидери на Либералния интернационал и на европейските либерали и преживяването навярно е най-вълнуващото нещо в иначе скучния им брюкселски политически живот.

Какво ще кажат те за инцидента, има значение, понеже тяхното ще се чуе. Президентът на Либералния интернационал и член на Европейския парламент Ханс Ван Бален рече: „Наблюдаваме от известно време с все по-голямо притеснение нарушаването на върховенството на закона във вашата държава. Вярвам, че Европейският съюз ще трябва допълнително да се мобилизира, за да върне вашата държава в правия път”.

Колегата му Греъм Уотсън, нещо като Станишев на европейските либерали, пък призова отпорът срещу Бойко Борисов да започне сега.

Не всичко в България и в управлението на Бойко Борисов е прекрасно, даже повечето неща не са прекрасни. Обаче не е Ахмед Доган човекът, който ще даде отпор на това. Няма как.

Западните политици може да си мислят каквото си искат за нас, но ние не сме толкова малоумни. Малцина в България биха влезли в конфликт заради това, което стана на конференцията на ДПС. Етническото напрежение в България, когато го е имало, никога не е създавано от самите хора, създавано е най-вече от властта и от Държавна сигурност и това е исторически доказано.

Самият инцидент обаче вероятно ще укрепи личните позиции на Доган, независимо че той официално се оттегли. Затова и огромна част от българите не вярват на това, което виждат на телевизорите – пистолет, опрян в главата на Ахмед Доган. Те си казват, че отново ни правят на камили – и опитът е по-скоро на тяхна страна.

Работата е в това, че в България нищо няма да се промени, ако Доган по някакъв начин изчезне от политическата сцена. След него иде цяла кохорта Доганчета. Огромното мнозинство български политици е моделирано вече по този калъп, отлят в леярната на Държавна сигурност: ловки манипулатори, интриганти, потискащи свободата, съзнателно държащи избирателите си в икономическа и политическа зависимост, даващи и разпределящи „порциите”, нямащи даже и елементарна социална чувствителност.

Хора, забогатели безумно от политиката, докато страната им е трайно определяна като най-едната в Европа, циници без граници, загубили представа за реалния дневен ред на хората.

Те са си такива. Но няма нужда да стреляме по тях. Бутафорията и без това е пълна.