„Според анализ на неправителствения сектор през следващите години все повече работи, които могат да се извършват от хора с по-ниска квалификация, ще бъдат обслужвани от хора с по-висока такава. Така е в цяла Европа”. Това заяви в ефира на bTV Иван Нейков от Балканския институт по социална политика.

Той допълни, че проблемът са връзките в „бермудския” триъгълник „ВУЗ – Държава – Бизнес” - излизаш с диплома и се оказва, че не вършиш работа на бизнеса, защото не знаеш това, което той иска.

Милена Стефанова, заместник-ректор на СУ, даде пример с обявена в университета позиция за нискоквалифициран кадър - инспектор в един от отделите. „Подадоха кандидатури над 400 души и все много квалифицирани хора. За тази позиция обаче не ни трябваха такива”, обясни тя.

Преди дни стана ясно, че Сметналата палата ще провери как се реализират хората от държавните университети - дали започват работа по дейността си и дали се бълват безработни хора. Стефанова коментира, че е крайно време в България да има статистика дали публичните средства се влагат ефективно. „Силно се съмнявам обаче, че това е задължение на Сметната палата”, заяви тя.

Саша Безуханова , мениджър на софтуерна компания и представител на настоятелството на ТУ, допълни, че има проблемни зони и в демографията, и в индустрията. „Ако държавата има конкурентоспособна икономика, тя ще осигури ресурси за индустрията. В софтуерните технологии има огромен дефицит от специалисти и тя може да поеме 3 пъти повече кадри”.

В Перник се стига до ситуация, в която инженери се молят да метат улиците срещу минимална заплата. Според данни на Бюрото по труда в Перник безработни висшисти са кандидатствали да получат работа като озеленители и чистачи по програмите за временна заетост. Така например 4 инженери и 40 души със средно образование са били върнати от бюрата по труда в града, защото са прекалено квалифицирани за този вид дейност.