Заместник-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков разказа в предаването „Под лупа” на Телевизия „Европа” за работата по законите за специалните служби. Недопустимо е държава - членка на ЕС, в началото на 21-ви век да няма закони, които да регламентират дейността на тези служби. Според него е имало сериозна политическа воля в подкрепа на създаването им.

ИНТЕРВЮ НА НИКОЛАЙ ЛЕФЕДЖИЕВ

- Вие сте един от създателите на някои от текстовете на тези 4 закона за специалните служби. Защо чак 23 години след началото на промените спецслужбите се сдобиват със закони, по които да работят?

- Това наистина е един от най-важните въпроси, макар че съм настроен да гледам по-скоро перспективно, отколкото ретроспективно. Много могат да бъдат причините, за да стигнем до положение, в което в началото на 21-ви век българската държава да не е конструирала своите разузнаватели служби въз основата на сериозна законова база. Очевидно някой е имал интерес от такова съчетание на обстоятелствата. Това е едно измамно положение. Властта, от една страна, може би е смятала, че е по-добре да няма ясно разписани закони, така че службите да обслужват в по-голяма степен нейния собствен интерес. От друга страна, самите служби вероятно нямат интерес да има съвременна нормативна база, която да регламентира тяхното функциониране. Трябва да признаем, че е имало опити за създаването на такива закони назад във времето. Ние в известна степен сме стъпили върху проектите, които бяха разработени през последните двайсетина години, ползвали сме и експертния опит на бивши ръководители на тези служби. За мен е необяснимо как дори фокусът на нашите европейски партньори, преди да станем членове на ЕС, не е бил насочен малко по-осезаемо към специалните служби. Фокусът на Брюксел, особено по време на преговорния процес до 2007 г., беше насочен към реформата на полицията, икономиката, стопанството, съдебната система. Именно по този повод беше и деорганизирането на вътрешното министерство през 2006 г.

- При дискусиите какъв беше гласът на хората от самите служби? Те искат ли да има такива правила, по които да работят?

- Да, мисля, че в много голяма степен успяхме да кооперираме техните усилия. Разбира се, за това имаше и сериозна политическа воля, при това базирана на един доста солиден политически консенсус. Всъщност самата работа по конкретните текстове се предхождаше от няколко други важни събития, които зададоха посоките за работа по тези проектозакони. През март 2011 година Народното събрание почти единодушно прие съвременна нова стратегия за националната сигурност, която липсваше в България. Предишната концепция беше от 1998 година. На два пъти при президента беше свикан Консултативен съвет по националната сигурност, където всички политически сили и водещи държавни фактори можаха да споделят своите виждания по този въпрос. Работната група, която трябваше да разписва текстовете, стъпи върху една солидно зададена политическа основа. Това е и една от причините колегите от специалните служби да окажат пълно съдействие в работната група.

- Според вас постигнат ли е баланс в подчинението на специалните служби?

- Да, смятам, че този баланс категорично е постигнат. За съжаление, нашата Конституция, основният ни закон от 1991 г. е доста беден откъм правни норми по отношение на службите за сигурност. Има няколко конституционни предписания. Мисля, че те са съобразени. Има едно-единствено конституционно решение по този повод. Основните въпроси кому да бъдат подчинени службите са решени съобразно българската Конституция и най-важно съобразно интереса на държавното ръководство, което ползва тази разузнавателна информация. Наистина ще настъпи известна промяна, която обаче няма да предизвиква спорове между институциите.

- Това е една добра основа, за да се започне по-бързо приемането на законите. Какво мислите вие по този въпрос?

- Много се мисли по тези неща, включително и как да бъдат назначавани ръководителите, заместниците. Това са едни деликатни отношения между институциите. Не трябва да подхождаме конюнктурно, още по-малко с оглед на конкретна личност. Не трябва да се бърза, но и в същото време не трябва и да се бавим, защото един от рисковите фактори е навлизането в остра предизборна обстановка.

- Чуха се мнения от опозицията, че се съсредоточава много власт в ръцете на министър-председателя Бойко Борисов. Как ще коментирате?

- Не, мисля, че тези опасения, дори в рамките на дискусиите, които се проведоха в комисиите на парламента, бяха разсеяни. Не се концентрира прекалено много власт в ръцете на премиера. Спазени са изискванията на Конституцията, създаден е един Съвет за сигурност, който и сега функционира, но въз основа на един подзаконов акт към Министерския съвет, който има обаче изключително консултативни функции, няма оперативни такива, с които да въздейства на службите. Изпълнителната власт е тази, която носи отговорност за по-голямата сигурност на гражданите на Република България.

- Може ли да се разбира, че този Съвет за сигурност ще има координираща роля?

 

- Има преди всичко консултативни функции. На него ще бъдат изслушвани съответните членове на този съвет и министри, ръководители на служби и двама представители на президентската администрация. В много по-малка степен той ще има координиращи функции, но в никакъв случай няма да бъде оперативно звено, което да казва на службите как и по какво да работят.

- Споменахте, че идват избори. Всички знаем, че те са в средата на годината и около изборите винаги има политически страсти. Смятате ли, че все пак от опозицията няма да се възползват и да се противопоставят на някои от текстовете?

- Не бива да обвиняваме опозицията за това, че ще поставя много въпроси, защото критиката, дори най-жестоката, може да бъде градивна. Да, наистина, съвпадането с предизборния период дава основание да мислим, че ще има сериозни политически сблъсъци, но мисля, че ще постигнем политическо разбирателство. Част от критиките, които се споделят не само от опозицията, но и от експертната общност, са основателни. Има известен разнобой в някои дефиниции, известни опасения, че може да се подобри правната база за функционирането на Съвета за сигурност към Министерския съвет, за по-сериозен граждански контрол.

- Един от основните стълбове на новите закони е гражданският контрол над специалните служби.

- Не случайно няколко глави са посветени в общия рамков закон за управление на системата, но и в другите закони за отделните служби, именно на този контрол извън институцията. Има много важен текст в рамковия закон, който вменява задължения на Съвета за сигурност при подготовката на нормативни актове задължително да кани и неправителствения сектор, и експерти, и научната общност. Имаше голям интерес към обществените обсъждания, които предшестваха законите. Това е още едно доказателство, че не трябва да губим време.

- Трябва ли тайните служби да имат полицейски правомощия?

- Не, категорично и няма да имат. Това е един от добрите резултати на обществените дискусии.

- Трябва ли да има две разузнавания, цивилно и военно?

- Това е един от важните въпроси, който може би трябваше малко по-сериозно да се зададе, още преди да се пристъпи към конкретното писане на тези закони. Надделя становището, че трябва да има две паралелни външни разузнавания на Република България. Имаше сериозни аргументи в тази посока от страна на Министерството на отбраната. Аз имам малко по-различно становище. Германия е преживяла подобен процес, тя преди години е интегрирала своето външно разузнаване. Може би особено като малка държава, на България не е необходимо да има две паралелни външни разузнавания. Това не само ще причини разхищение на административния апарат, но просто източниците на информация трудно биха могли да бъдат разделени на цивилни и военни.