На Нова година част от нацията е толкова пияна, че дори маймуна да прочете приветствието в полунощ, това няма да й направи впечатление. Друга част пък в 12 часа вече спи. Трети не биха гледали политик за нищо на света, хеле пък на Нова година. Четвърти изобщо не гледат телевизия – не само новогодишно, но и изобщо.

И накрая, една голяма част от тези, които все пак са гледали тазгодишното приветствие на държавния глава, изобщо не са се фокусирали върху това, че прелестите на Родопите са илюстрирани с фотос от Америка.

Разбира се, и немалко хора са гледали внимателно, някои дори са си водили бележки и в резултат на това електоратът на другия ден, като поизтрезня, беше уведомен, че в президентството и в националната телевизия работят хора, които не различават Родопите от Скалистите планини в Колорадо. И освен това крадат снимки от Интернет.

Скалистите планини изместиха съдържанието на президентската реч; тук-там се появиха коментари, че за първи път от много години (всъщност 10 години по това време неизменно ни поздравяваше Първанов) в словото на държавния глава бяха споменати имена на конкретни българи; отбелязана беше и новата стилистика, която – това е истината – беше подчертано и търсено различна от Първановата.

Но дотук. Планините затрупаха всичко.

Реакцията на речта на президента беше на моменти истерична и вероятно ще причини нащърбвания на рейтинга му.

А беше истерична, струва ми се, по няколко причини.

Първо, българите винаги са подозирали, че назначенията на местата, на които народът им вика „блага служба”, стават на шуробаджанашки принцип, без да се отчитат качества. Случаи като тези затвърждават тази вяра – „една камара пиари и експерти са гледали клипа на президента, взимат луди пари за това, а никой не е видял гафа. Следователно са некадърници. Партийни и други такива протежета”.

Второ, няма българин, който да не смята, че ще се справи по-добре от титуляра на съответната „блага служба”.

И трето, което може би е най-сериозно, случката със Скалистите планини дава силни аргументи на противниците на президента. Актуалният държавен глава е лишен от дарбата да излъчва първичната сигурност, която други политици имат сякаш по рождение, но пропагандата успешно му градеше и гради образ на експерт, на професионалист, който изпипва нещата.

Може да няма чак такава харизма, но е съвестен, работи, внимава. Няма никаква случайност, че постоянно се изтъква неговата работа в Германия – в съзнанието на хората германците са акуратни, възпитани, работливи. Такива са и хората, които са работили в Германия, иначе там не биха ги търпели.

Българите ценят тези качества, може би защото те най-много ни липсват.

Гафът с планините е значим не сам по себе си – такива неща стават навсякъде по света, всеки допуска грешки – а защото е пукнатина върху най-силната страна на президента. Претенцията, досега впрочем успешно защитавана, за прецизност.

За разлика от други лидери, чиято харизма им дава правото да грешат, без да разколебават вярата в себе си, авторитетът на сегашния ни държавен глава е заложник преди всичко на това доколко успешно той поддържа представата на хората, че знае какво прави.

Дано грешката бъде анализирана и да не бъдат правени нови. Защото „президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията”.

И когато се излага, срамът не е само негов.