К.д.п. Богдан Богданов - председател на Българската морска камара, пред агенция "Черно море":

Допълненията в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ) засягат най-вече изграждането на подводни линейни обекти и на техническа инфраструктура. Това е свързано с „Южен поток”, тъй като се оказва, че в нашето законодателство има сериозни празноти в това отношение. Между другото става дума само за проект, който още не е внесен в парламента, но вече е одобрен от МС, а смятам, че и това трябваше да стане след общественото му обсъждане. Ние от години настояваме, като даваме за пример другите европейски страни, че проектите на нормативната уредба, свързана с морския бизнес, първо трябва да бъдат представени за обсъждане от обществеността, бизнеса в определен срок. Няма нищо по-логично от това, когато се подготвя един документ с пряко отношение към морския бизнес, който очертава стратегията за години напред, да се обсъжда с тази общност. Има и решение на Министерския съвет от 20 юни 2012 г., съгласно което в устройствения правилник на МС и неговата администрация се въвеждат разширени изисквания за публично обсъждане на проектите на нормативните актове.

Не случайно този закон с много дългото наименование претърпя вече 28 изменения и допълнение през последните години. Според мен този факт по категоричен начин доказва, че нормативният документ отдавна е изчерпал съдържанието си. В Европа не ми е познат друг подобен документ, който да обхваща море-река-пристанища. Многократно сме настоявали да има отделни закони за морето, за реката, за пристанищата. В противен случай сегашният закон непрекъснато ще бъде допълван, променян, изменян и ще става все по-неясен. Крайно време е да се сложи точка на тази порочна практика - веднъж по отношение подготовката на самите документи и участието в работните групи на изявени специалисти и представители на НПО и бизнеса, и от друга страна, да не правим закон, който механично свързва неща, които няма как да бъдат свързани.

Що се отнася до сегашните допълнения, имаме някои съществени забележки. Например странно е неучастието на ВМС. Обслужването на морските фарове по крайбрежието се прехвърля на ДП „Пристанищна инфраструктура”. Навсякъде по света те се поддържат от ВМС, тъй като имат пряко отношение към националната сигурност. Бях изненадан от допълненията в чл. 112, ал. І, с които решението за реконструкция или рехабилитация на цяло или част от пристанище за обществен транспорт с национално значение се приема от управителния съвет на държавното предприятие. Всеизвестно е, че зад колективната отговорност не може да се разбере кой носи персонална отговорност. Ето, аз продължавам да питам, и никой не ми отговаря, защо вече трета година не се случва реализацията на инфраструктурния проект на терминал за опасни течни торове на Варна-запад, който е одобрен и ще се финансира от „Агрополихим”.

Отделно от това в последно време сериозно се притеснявам от проблема, който съм кръстил „новите предизвикателства”. Както знаете, всички страни от Черноморския регион проявяват голям интерес към проучванията за нефт и газ на континенталния шелф. Убеден съм, че скоро ще се окажем една от богатите страни на петрол и газ. Обезпокоен съм обаче от това, че новите обстоятелства изискват и ново законодателство. Защото проучванията на шелфа крият непредвидими екологични опасности. Още е пресен случаят с нефтената платформа в Мексиканския залив. Това го казвам не за да плаша, а за да се вземат превантивни мерки.

Черно море е специфично и трябва да има междудържавни аварийни планове, защото разстоянията между отделните държави са прекалено малки. Не дай си Боже, ако стане инцидент на едно място, ще има последици за целия регион.

В Българската морска камара започваме да подготвяме нашите становища и предложения във връзка с проекта за допълнения на ЗМПВВППРБ и писмено ще бъдат представени до средата на този месец. Много ми се иска допълненията, измененията и коментарите, които ще направим, да бъдат обобщени и представени като единен материал от морската общност. Крайно време е да се разбере, че индивидуалните действия не водят до никакъв резултат. Когато се съберем по-широка група и излезем в общо предложение, ефектът ще бъде много по-голям. И затова сега работя в тази посока.