Между една трета и една втора от българските семейства, които са абонати на кабелни или сателитни оператори, няма да могат да гледат най-голямата българска телевизия за неопределено време. Това са много хора – около 3 милиона души. Причината е търговски спор и се говори, че телевизията се опитва да пренасочи абонати към конкурентен оператор.

Този метод на уреждане на споровете, практически граничен на рекета, е рисков и за двете страни. Телевизията рискува да загуби зрители и да престане да бъде най-гледаната, операторът също рискува да загуби абонати. За обикновените потребители също има неудобства, а и най-вероятно, каквото и да става, накрая все пак те ще платят сметката. Все пак войната е за техните пари.

Телевизионният пазар в България е образ и подобие на целия пазар. При социализма в повечето стопански дейности имаше официално закрепен държавен монопол, при капитализма нещата се промениха – има неофициално, но пак държавно закрепен частен монопол.

Също като във вица. При капитализма има експлоатация на човека от човека. А как е при социализма? – При социализма е обратното.

Най-големите телевизии в България след 1989 година бяха създадени с политическа благословия и даже със закони, гласувани в Народното събрание към тях бяха насочени реклама и пари. На няколко телевизии бяха осигурени парникови условия, включително и чрез включването им в пакетите на разпространителите. Нито рекламодателите, нито зрителите имаха избор. Те бяха принудени да дават пари на телевизии, които бяха изкуствено наложени на пазара.

Истинският, а не българският капитализъм се основава на конкуренцията и правото на клиента да избира. Това е здравословно за всички – бизнесът се развива и се бори да произвежда по-евтин и качествен продукт, потребителят получава най-доброто за парите си.

В България точно това е елиминирано. Не трябва да се рискува с парите на партията.

В много области (почти всички) възможността на потребителя за пряк избор е чисто теоретична (впрочем и в политиката е така), сведена е до минимум. Така е и при телевизията. Практически е невъзможно за новосъздадена телевизия да се изкачи на върха, ако разчита само на зрителите. Много по-важно е да има политическа подкрепа, да е добре поставена при разпространителите – да бъде включена в пакета, а зрителите да го…

Затова сегашната криза може всъщност да бъде нещо положително. Ако кабелните оператори дадат възможност на хората, на абонатите си сами да избират кои телевизии искат да гледат, сами да си правят пакетите, за които ще плащат, това ще е голяма стъпка напред към нормалността. Към прекия избор и демокрацията.

А ако стане при телевизиите, няма да закъснее и при всичко останало. Сигурен съм в това.