На 1 януари в народната традиция се преплитат няколко празника. Затова и тази дата се нарича с много имена – Васильовден, Нова година, Сурваки и това без да споменаваме всички варианти на тези названия, пише списание Hera.bg.

По православния календар на този ден се отбелязва паметта на Свети Василий Велики - един от тримата отци на вселенската църква. Той бил епископ в Кесария, Мала Азия, философ и писател във време на църковни раздори и новопоявяващи се ереси. Посветил живота си на добротворството и борбата с арианството – ерес, която отричала божественият произход на Исус Христос. Имен ден празнуват: Васил, Василка, Веселина, Веселин, Весела, Веско, Васка и сродни.

В народните представи Свети Василий предпазва от зли сили, магии, уроки и душевни заболявания. Помага да надмогнем скръбта и отчаянието, да се противопоставим на грешните желания.

Голяма част от ритуалите в навечерието на Васильовден са близки до тези на Бъдни вечер – отново се прикадява трапезата, стопанинът разчупва пита с пара и дава на всеки член на семейството, огънят трябва да гори през цялата нощ, а трапезата не се раздига. Най-важният обаче, характерен само за Васильовден е коленето на петел на прага на къщата. Вярва се, че той носи късмета – и в зависимост дали ще влезе или излезе от къщата, се гадае за следващата година.

Жертвеният петел (или пуйка) се пълни с ориз или се пече със зеле – това е и основното ястие на празничната трапеза. На масата също така се слага пача от заколеното на Коледа прасе, мед,орехи, жито, ошав и баница с късмети.

В ранните часове на 1 януари, още преди зазоряване тръгват сурвакарите – деца на възраст между 5 и 12 години. Те обхождат домовете на всички близки и съседи и ги благославят със сурвакницата – сурова дрянова пръчка, огъната под формата на буквата Ф и украсена с пуканки, кравайчета, сушени плодове, преплетени бели и червени конци. За благодарност стопаните даряват децата със сушени плодове, сладки и дребни пари.

В същността си този ритуал е магия за здраве, плодородие и богатство. Всяко сурвакане започва със заклинанието: „Сурва, сурва година!”, а самата сурвакница има роля на магически жезъл. Произходът му обаче остава неясен – непознат е както за останалите славяни, така и за азиатските народи, които живеят на земите, населявани някога от прабългарите. Няма данни за такъв ритуал и при траките. Затова сурвакането може да се нарече уникален български обичай.