Месните продукти, които са натъпкани със соя, а месото е само около 100 няма да се наричат колбаси. За тях ще трябва да се намери ново име, така че да не се подвеждат потребителите, когато си ги купуват. Това съобщи за „Монитор” изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните Йордан Войнов. Предстои да се подготви наредба, която ще определи горна граница за влагането на растителните суровини. Лимитирането на съставките в продуктите от мръвки ще бъде подобно на разделението, което се прави при млечните продукти, уточни той. Соята не е опасна за здравето на хората, категоричен е шефът на хранителната агенция, тя се използва в много страни по света като евтин източник на протеини. Искаме обаче да има лимит и когато нещо има етикет с името „колбас”, да е определена горната граница за съдържанието му каза д-р Войнов. В началото на следващата година ще започне дискусия между държавните експерти и представители на месопреработвателните компании, за да се определи точното количество соя в колбасите.

Мярката ще бъде особено полезна за потребителите, които ще знаят какво точно купуват, аргументира се шефът на хранителната агенция. Предимства обаче ще има и за производителите. По този начин те ще налагат на пазара качествени храни, които са произведени от месо. Наредбата ще обхване и етикетирането на месните продукти, а изписването на съдържанието на соя и процентното съдържание ще станат задължителни.

На пазара у нас има продукти, които са направени само с 10% месо, а 90% е соя. На родните производители им се налага при поръчка на нискобюджетна марка колбаси за дадена търговска верига да вложат повече соя, за да се вмъкнат в определената цена.

През последните десетилетия химията направи сериозни крачки напред, но за съжаление те са в областта на хранителната промишленост, каза проф. Костадин Василев, ръководител катедра ”Технология на месото и рибата” в хранителния университет в Пловдив. В тази област работят усилено във всички развити страни, но европейските държави са лидери, а ние заимстваме всичко от тях, категоричен е професорът. Според него обаче нашият принос е съвсем скромен. Студентите в този университет имат специална дисциплина, свързана с добавки в хранителните продукти. Бъдещите месопроизводители изучават обстойно какво може да се добавя в месните продукти.

Въпросът е доста сложен, но няма нищо по-добро от това продуктът да е чист и натурален, каза още специалистът с дългогодишен опит в областта.

От първи януари българските мандри няма да работят едновременно млечни и имитиращи продукти. Предприятията ще бъдат затваряни за второ нарушение и дори ще останат без удостоверение за регистрация. В момента у нас от 241 млекопреработватели само 71 имат двойно производство, уточниха от хранителната агенция.