Децата ни стават все по-неграмотни. Това показва и последното международно проучване за четвъртокласниците - сринали сме се с 8 позиции за 5 г. Данните бяха обявени вчера в Норвегия. България е на 22-ра позиция от 48 държави по четивна грамотност. Една от причините е, че за много от децата майчиният език е различен от българския и те не се справят. Знаем си, че 15-годишните едва кретат на дъното на грамотните, а на националните изпити винаги има дъжд от двойки.

България се е сринала с 8 позиции в международното изследване за грамотност по четене на четвъртокласниците - PIRLS. То се проведе м.г. в 48 държави, а у нас на тестовете се явиха 5261 малчугани. Резултатите бяха обявени официално вчера в Норвегия.

Страната ни обаче е доста над средното ниво - на 22-ра позиция. Но тъй като има държави с еднакъв брой точки, реално сме на 16-а.

На първо място е Хонконг с 571 точки, които са изкарали тамошните малчугани. Следва Русия с 568 точки. Ние имаме 532 точки при среден резултат за PIRLS - 500. На последно място е Мароко с 310 точки. За успокоение на родните ни просветници след нас са държави като Франция, Белгия, Испания, Полша и Словения.

Анализаторите на международното изследване посочват доста нелицеприятни за нас тенденции.

Първата е, че едва 11 на сто от учениците ни успяват да се справят с най-сложните задачи - тези за отличен. Имаме и 7%, които изобщо не са успели да отговорят.

77 на сто решават задачите от теста, които мерят средното ниво на знания.

По тези показатели на първо място е Сингапур, където 24 процента от децата се справят за отличен. Следват ги Русия, Северна Ирландия и Англия. На последно място пак е Мароко, където няма нито един отличник. Изследването обаче показва една друга тенденция - увеличава се броят на децата, които са започнали училище, без да знаят български език, както и броят на училищата, в които преобладават учениците, чиято майчина реч е различна от официалната. По първия показател процентът на децата е 12 на сто и те са показали в четвърти клас среден резултат на теста от 460 точки. Докато децата с български майчин език са изкарали средно 558 точки.

По втория показател - общо в 49 на сто от училищата има различни по големина групи от ученици, за които майчиният език е различен от официалния. Техните резултати са около 490 точки. Другият любопитен извод е, че малчуганите, които са посещавали детска градина, получават с по 50 точки повече от тези, които не са ходили на градини. Ограмотяването в семейната среда също е важно за по-високите резултати.

В училищата, в които над 75% от децата имат ранна грамотност, са изкарали много по-високи резултати не теста, отколкото там, където малчуганите са пуснати без никаква подготовка. Социално-икономическият статус на семействата също има някакво значение за знанията на децата. Например 11 на сто от четвъртокласниците са от икономически силни семейства и техните резултати са 593 точки на теста. На средно икономическо ниво са 71 на сто от децата и те са изкарали 543 точки. Най-бедните са 18% и техните резултати са 466 точки. За знанията на децата обаче много по-решаващи са броят на книгите у дома и образованието на родителите. За съжаление у нас едва 23 на сто от семействата имат над 100 книги в дома си. Но над 55 процента от малчуганите разполагат със собствена стая и интернет.

От всички резултати по различните критерии за мерене на грамотност по четене (тук влизат и уменията да се борави с текст и да се използва информация) излиза, че мерките за ограмотяване на новото поколение не сработват.

Проблемът е, че причините за това са пословично известни, но това не е довело до промяна на ситуацията:

-Последните учебни програми не работят.

-Учителите работят със стари методи, които изискват зубрене

-Незнанието на български език се оказва огромна пречка пред все по-голяма част от подрастващите и расте броят на училищата, в които в една или друга степен етническата среда е различна от българската.

-Планираните мерки за повишаване качеството на образованието ще покажат дали са работещи едва през 2016 г.

Милена Дамянова, зам.-министър на образованието

Учителите не преподават ефективно

- Г-жо Дамянова, кое е повече: ядът, че България е паднала с 8 точки в изследването в сравнение с предния път, или облекчението, че все пак сме над средното ниво?

-Категорично не съм доволна, но не мога да кажа, че съм изненадана. Тенденцията за спад в постиженията и на четвъртокласниците се доказва и в нашите анализи, които започнахме да правим още преди 2 г. В резултат на констатациите предприехме редица мерки като задължителната детска градина за 5-годишните, целодневната организация, осъвременяването на учебните програми, а след тях и на учебниците, за което МОМН беше критикувано не веднъж, но за съжаление те ще дадат своя резултат едва на следващото изследване през 2016 г. Все пак обаче се радвам, че България изпреварва дори държави като Франция и Австрия.

- Защо има срив в знанията на учениците?

- Ако съпоставим резултатите, за страните в класацията се вижда, че при всички, които през 2001 г. са имали високи резултати, има такъв значителен спад. През 2011 г. той е висок дори за държава като Швеция. При нас е по-рязък заради задържането на постиженията през 2006 г.

- Социалната среда не е най-определяща за познанията на децата, показва изследването. Каква е причината за по-ниските резултати?

- Причините са много и комплексни. Те могат да се търсят в трудностите при овладяването на учебното съдържание. Констатираме и тенденция за увеличаване на учениците, за които българският език не е майчин и на училищата със смесен етнически състав на населението или с компактно обособени културно-етнически и езикови общности, в които се говори само на майчин език. У учениците не са изградени умения за работа със задачи с избираем отговор. Отделни учители не използват ефективни форми на преподаване. Наблюдава се и неефективно вътрешно оценяване, не са създадени необходимите условия на учителите за повишаване професионалната квалификация.

- Децата очевидно отказват да четат, а това води до срив в оценките за грамотност. Какво ще направите?

- Всъщност това, което видях от доклада, е много интересно. 85% от децата са мотивирани да четат, а едва 32% имат положително отношение към четенето. Това показва, че проблемът не е у децата. Да, те са мотивирани, но няма как, когато ги караме непрекъснато да възпроизвеждат учебника, да искаме да имат положително отношение към четенето. Целта е да накараме учителите да работят върху такъв тип задачи, които провокират интереса и въображението на децата. Разработихме кампания за четенето. Нещо повече, мащабно изследване в 27 държави показва, че наличието на богата библиотека у дома е толкова важно условие за бъдещото образование на детето, колкото и образованието на родителите.

- Днес родителите се събират на протест срещу вас заради задължителната предучилищна подготовка за 4-годишните. Защо решихте, че държавата ще се грижи по-добре за малките деца от семействата им и отнемате правото на избор на родителите?

- Ние не отнемаме нито правото, нито задълженията на семейството да се грижи за децата си. Ние гарантираме, че всеки родител, който иска да осигури по-добро развитие на детето си, ще го получи. Не разбирам и какво страшно има в думата задължително. Да, задължително е да се погрижим за бъдещето си, а не само да казваме, че в тази или онази страна са по-добре от нас.

Половината от педагозите с нула часа за подготовка

Българските учители имат изключително висок образователен ценз от университет - 67 на сто са магистри. В останалите държави този процент средно е 24 на сто.

У нас обаче педагозите на едва 8 процента от децата отделят на година поне 16 часа за допълнителна професионална подготовка. И тези деца изкарват средно 544 точки на теста. Големият проблем е, че учителите на 54 на сто от малките имат нула часа за квалификация на година.

Повечето от учителите определят учебника като единствен и водещ при преподаването си в час. В анкетите, които самите те са попълнили при международното изследване, са посочили, че не използват или рядко използват странична литература или нови форми на преподаване. Това е в основата на резултатите на друго изследване - учениците са готови да четат, но не им е интересно да усвояват текстовете, които им предлагат учителите.

Повечето от директорите, които също са участвали в изследването, са категорични, че дисциплината и сигурността в училище са на ниво. А почти половината от педагозите, които работят в началните класове, са се похвалили, че са напълно удовлетворени от работата си. Едва 4% отбелязват, че са абсолютно недоволни.

15 точки е е разликата между знанията на момичетата и момчетата в България. Толкова е тя и в Румъния, и в Ирландия. В Колумбия разликата е 1 т., в Италия - 3, а във Франция - 5.

Най-зле е положението по този показател в Саудитска Арабия, където разликата е 54 точки пак в полза на девойките.

На предпоследно място е Оман - разликата там е 40 точки в полза на момиченцата.

98 процента от педагозите използват учебника като основа за урока. За сравнение през 2001 година, когато са били най-добрите ни резултати по четене в това изследване, процентът на учителите, които работят само с учебник, е бил 99. Но 59 на сто от тях са използвали сборници и друга помощна литература в час. Сега този процент е 10.

У нас никой не използва специален софтуер за образователни цели.

5 мерки са взети досега от образователното министерство за подобряване на качеството на обучението.

Това са:

промяна на учебните програми и учебниците;

превръщането на учебниците в помощно средства за преподаване;

бърза квалификация на учителите;

промяна на националния изпит за 4-и клас ;

въвеждане на предучилищно обучение.