Да изхвърлиш храна в България е по-евтино, отколкото да я дариш. Причина за това е закон, според който търговците и собствениците на заведения и магазини трябва да плащат ДДС върху храната, която искат да дарят на нуждаещите се. Този закон работи във време, в което, според официалната статистика, всеки пети българин или 1,6 млн. наши сънародници живеят в бедност и трудно осигуряват храна на масата си.

Строители, медици, инженери, родители... Стотици се събират всеки ден в градинката пред Центъра за кръводаряване, гара Подуене, в пресечките на бул. „Мария Луиза” и още няколко места в столицата, за да получат безплатна храна.

„Последните няколко месеца има хора, които наистина са загубили апартаментите си от ипотечни кредити. Увеличават се! Ние имаме храна за 100 човека, но идват много повече”, казва Яна Конова, доброволец.

Храната се раздава от 21 неправителствени организации и е осигурена от създадената преди половин година Българска хранителна банка.

Част от хляба, който се раздава, има своя история. Тя започва с пожар в голям търговски център в София, който вади от строя охладителната система на хранителен магазин в сградата.

„Изпратихме всичкия този хляб към Българска хранителна банка. За да може той реално да стигне до хората, които наистина се нуждаят. Това е най-нормалното нещо, особено сега в подобни времена. За едни това е може би стока или продукт, за други е лукс”, коментира Ангелин Ангелов, мениджър във верига супермаркети.

Вместо да бъдат бракувани и изхвърлени, два тона и половина полуготов хляб са дарени на хранителната банка.

Оказва се обаче, че да дариш в България е много по-скъпо, отколкото да унищожиш и изхвърлиш храна. „Даряването е скъпо удоволствие за България. Тези два тона и половина като финансова стойност може би ще платим няколкостотин лева само данък”, добавя Ангелов.

Плащането на ДДС върху дарените продукти на практика превръща благородните жестове в непосилно удоволствие за всички малки търговци.

„Ако аз експедирам 1 тон примерно свинско месо към екарисажа за унищожение, ще заплатя някаква средна цена за този тон от порядъка на около 300 лева. Ако го даря, ще заплатя цялото ДДС. При една цена от 8 лева за килограм, ДДС-то отива към 1600 лева, които ще заплатя. Реално 8 пъти повече”, обяснява още мениджърът.

В рамките на два дни, дареният хляб се пренася във фурна, която на свой ред благотворително го изпича. От фурната друга организация поема транспорта на хляба до тези, които имат нужда от него.

Българска хранителна банка работи с организации основно в района на София. А когато собственик на магазин или ресторант извън столицата реши да дари храна, банката я разпределя до общо 7 града в страната. Годишно в България се изхвърлят 400 000 тона храна.

За разлика от България, в чужбина хранителните банки са организации с дълга история и работят в 45 държави по целия свят. Страната ни се отличава с това, че вместо държавата да стимулира дарителите, те на практика са отказвани, чрез облагане на даренията. Според доброволците, отношението на институциите категорично отразява отношението на сериозна част от обществото към хората, изпаднали в беда.