Родените през 1988 г. са последните грамотни българи, излезли от началното училище. Това са днешните 24-25-годишни младежи.

Те са учили по старите учебни програми и са били на 4-то място по грамотност сред връстниците си по света, показват изследвания, направени през 1997-1998 г.

След това учебната програма у нас се променя и през 2006 г. тогавашните четвъртокласници вече падат с 14 позиции в класацията.

Данните са от анализ на просветното ведомство.Целта на анализа, с който “Труд” разполага, е да се установят причините за падащото качество на образованието, въпреки че през годините изпитите за грамотност и изследванията върху тях не следват една методика. През следващи години например е установено, че малчуганите, ходили на детска градина, получават повече точки повече от останалите.

Също така голям процент от тръгналите на училище не говорят добре български език. Сред основните причини за ниската грамотност са липсата на заинтересованост от страна на семейството и слаб контрол от страна на директорите. Педагозите изпълнявали формално задълженията си, нямало достатъчно домашни, не се обръщало внимание на контролните тестове и т.н. В резултат децата не се научават да работят с информацията.

Заради слабите резултати от т.г. просветното ведомство промени националния изпит за малките. Вървят и проверки в училищата с най-слаби резултати.