Проф. д.а.н. Иван Никифоров - автор на над 15 успешно реализирани проекта за пешеходни зони в България и участник в конкурса за „Естетизация и модернизация на пешеходни пространства във Варна“ за първопремирания проект на Сдружение "Одесос 2012"

Какво се получава, когато образният език на архитектурата се замества с текстова историко-географска информация? Рекламен туристически атлас, който е много далеч от идеен инвестиционен архитектурно-градоустройствен проект и още по-далеч от смислен резултат в бъдещата градска среда. С тези думи профеор Никифоров обобщава характеристиките на спечелилия проект за "Естетизация и модернизация на пешеходни пространства във Варна".

Община Варна си е поставила амбициозна задача за кратко време да “eстетизира и модернизира” главните пешеходни зони на града, като кандидатства за финансиране по програми на Европейския съюз.

Градът е един от първите в страната, който създаде значими пешеходни пространства по булевардите “Княз Борис І” и “Сливница”, както и на площад “Независимост”. Тези пространства вече остаряха морално и физически и се нуждаят от модернизация. Мащабът на града и обществената значимост на задачата налагат провеждане на национален архитектурно-градоустройствен конкурс в рамките на Европейския съюз.

Безлично съставената конкурсна програма (не е подписана от авторите) с неясно съдържание (от една страна се изисква “Идеен инвестиционен проект”, а от друга – “Концепция за безопасна, устойчива и с високо екологично и естетическо качество градска среда” стр.2 и 3 от конкурсната програма), както и изключително краткият срок за работа (от 17. 08. до 11.10) са предопределили слабия интерес към конкурса (купени са 27 програми от български фирми и нито една европейска).

Слуховете, че варненски фирми се договарят да си поделят премиите още повече намаляват броя на участниците до 7 (5 от Варна и 2 от София).

Въпреки националната и наднационална значимост на конкурса в журито са включени 90 % представители на местни общински структури и организации. Сред тях липсва представител на Съюза на архитектите в България от централното и местно ръководства, Съюза на българските художници, въпреки спецификата на задачата – естетизация на градски пространства. Същевременно необосновано много са представители на РК на Камарата на архитектите в България – Варна в лицето на трима членове на журито и представителството от страна на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране – двама членове.

Първопремираният екип използва литературно формулираната основна идея “Пръстени и пътеки” за мото на своя проект. В серия от “пръстени” (по-правилно е да се каже дискове), разположени на възлови места се предлага текстова историко-географска информация: за православните храмове във Варненската епархия на български и английски езици; за заслужилите граждани на Варна (имена, дати и години); за стоте туристически обекта в България; за столичните градове в света и за забележителностите на българското Черноморско крайбрежие.

В центровете на “пръстените” са разположени кинетични скулптури, предназначени да ориентират посетителите на града. “Пръстените са свързани с прави “пътеки” от червен материал, който автоматизирано ще бъде полаган върху уличното платно.

Недостатъци на проекта “Пръстени и пътеки”

- Няма архитектурно мислене, адекватно на 21-ви век. На всички специалисти е известно, че залагането на информация в плочи от пешеходната настилка е подход, датиращ от 19-ти век. В този смисъл основно неодумение буди замяната на образния език на архитектурата с информационен подход, остарял с цели 2 века;



- Няма отношение към сградите, които оформят пешеходните пространства, към техните фасади, входове и изходи;

- Няма отношение към мащаба на пространствата (всички „пръстени” са максимално увеличени, притискайки околните сгради, за да могат да поберат предлаганата огромна информация);

- Няма отношение към мащаба на пешеходеца, който ще възприема богатата и сложна информация, изписана върху хоризонтална равнина от нормален, естествено ограничен визуален хоризонт;

- Няма отношение към релефа на терена („пръстените”, в някои от които има и водни ефекти, предполагат безусловно равен терен).

Широката червена пътека с ширина между 12 и 16 м. и дължина над 1 км. буквално ще смачка със своя мащаб и активен цвят всичко около нея;

- Няма градски дизайн, тъй като показаните осветителни тела, рекламни табла, пейки за сядане и др. елементи са механично взети от интернет и въобще не вземат предвид конкретната среда;

- Няма приемственост, защото проектът не се съобразява с изградените и неотдавна поправяни пешеходни пространства на пл. “Независимост” и бул. “Сливница”, както и с традиционния фонтан на площада и кокетния малък фонтан с делфините;

» Няма и отговор на следните неизбежни практични въпроси:

Как ще се отводняват пешеходните площи, къде ще бъдат разположени и как ще изглеждат отводнителнити решетки?

» С какви материали ще се реализират предлаганите многобройни надписи и как ще се опазят?

» Как ще се стъпва върху имената на бележитите граждани на Варна?

» Как ще се четат многобройните надписи в кръговете?

» Няма ли кръгово разположените осветителни тела да пречат на линейното движение по белеварда? И т. н.

Няма конкретен отговор на тези задължителни въпроси в проекта.

Плакатното представяне на проекта възбужда интерес. Литературните обяснения на авторите също са впечетляващи, но реален “инвестиционен идеен проект” , какъвто се иска по задание, няма.

Следва да подчертаем безспорната амбиция на екипа да впечатли с графичното представяне на своя проект. Но очевидно липсата на конкретен професионален опит в този тип дейност е довел до неприемлив резултат.

Учудващо е единомислието на журито в оценките на проекта, а според мен безотговорно е поведението на специалистите от общината.

Потърпевши обаче ще бъдат гражданите на Варна и не само те.

Накрая можем да отговорим на първоначалния въпрос:

Какво става, когато се подменя архитектурният език ?

Резултатът е рекламен туристически атлас, който е много далеч от идеен инвестиционен архитектурно-градоустройствен проект и още по-далеч от смислен резултат в бъдещата градска среда.