Повод за тези редове е проведеното в Община Варна обществено обсъждане на първопремирания проект от конкурса със заглавие „Естетизация и модернизация на пешеходни пространства във Варна”, Сдружение „Одесос 2012”.

Разбираема е амбицията на Община Варна да усвои европейски средства, за да подобри качеството на главните градски пространства. За съжаление, обаче, oбщината не е успяла нито да изясни задачата, нито да организира ефективно конкурса: главното, което е преследвано в случая, очевидно са сроковете – да не се изпусне срокът за заявки за финансиране. Така се стига до този „домашен” конкурс, с единствен журьор, който не е от Варна (зам. министърът на културата Георги Стоев) и участие почти само на варненски екипи (двата, които не са от Варна, на практика са декласирани – единият не дошъл да докладва, а другият – бил без архитекти в състава; и двата мотива можеха да се обжалват).

Очевидно е, че Варна не е просто един областен град и такъв преднамерено „регионален” подход е просто неприемлив. Освен отсъствието на представители на САБ в журито прави впечатление и отсъствието на поне още 2 – 3 специалисти с опит в проектирането на градската среда, за сметка на инженери - представители на КИИП „Варна” и то при положение, че не се поставят съществени инженерно – технически задачи за решаване. Логично беше да има и представители на МРРБ, под чийто контрол са именно европейските средства, които се очаква да постъпят.

Самото обсъждане на практика не се проведе; бяха изслушани излишно пространни доклади, които оставиха впечатление у повечето присъстващи архитекти за множество неясни и нерешени проблеми в първопремирания проект. Затова те (пък и не само те) засипаха авторите и водещите с неудобни въпроси, което стана повод за призив от трибуната да спрат въпросите и мненията от архитекти, „за да се чуе обществеността”! Но архитектите са част от тази общественост, а тяхната активност се обяснява в случая не само със слабостите на първопремирания проект, а и с това, че - както се разбира, професионална архитектурна дискусия във Варна и диалог на oбщината с колегията не е имало нито преди обявяването, нито след журирането на проектите. С една дума, ако Община Варна смята с това фарсово мероприятие да отчете изискването за обществена оценка на проектите, финансирани с европейски средства, мисля, че това не трябва да се приема.

Самият първопремиран проект буди тягостно усещане. В него липсва не само духът на Варна, но и въобще уважение и разбиране на градската среда. Авторите, общо взето, ни призовават не да живеем и да се наслаждаваме на града, а да се взираме в краката си и да четем надписи – което е практически невъзможно. Даже се предлагаше да се имплантират в настилката кодове, които да се четат със смартфони! Но нима авторите сериозно мислят, че хората излизат на разходка не за да се радват на слънцето, морето, града, а да търсят и четат информация в интернет? Нима точно на входа на Морската градина, така великолепно изграждан от няколко поколения варненски архитекти, трябва да пренебрегнем морето пред очите си, за да търсим със смартфона информация, примерно, за Резово?

Беше подсказано, че не е уважително, а компрометиращо да се ходи по имената на варненските будители (на т.нар. площад „Духовност”, ако не се лъжа). Авторите високомерно не приеха критиката. Но хайде да си представим хипотетично, че на пода на един от тези техни площади се поставят имената на сега действащи политици (защото са заслужили уважение и памет) и ние можем да се разхождаме върху тези имена, да ги тъпчем – и ще стане ясна цялата двусмисленост и абсурдност на основната авторска идея.

Начинът на организиране и провеждане на конкурса доведе до слаб първопремиран проект и това е ясно на всички. Оправданието „Другите проекти бяха по-слаби” не върши работа. Харченето на български и европейски пари не може да бъде самоцелно, а в тази ситуация видимата упоритост на oбщината да ускори това харчене с цената на твърде много компромиси в процедурата и резултата неизбежно ще рефлектира негативно и върху Община Варна, и върху България.

Обичам Варна, уважавам варненската архитектурна колегия и усилията на oбщината. Но нека в бързането си не допускаме грешни решения, които водят на практика до обратен на желания резултат!