От днес до края на седмицата (19 ноември до 25 ноември) във Фестивален и спортен комплекс "Генерал Суворов" в Суворово се открива Панорама на съвременното японско кино. Филмът „Генджи Моногатари / Разказ за принц Генджи” с режисьор Котзабуро Йошикура дава началото на Панорамата от 18:00 часа.

Преди откриването ще се проведе демонстрация на изработка на оригами, традиционно древно японско изкуство - създаване на фигури чрез сгъване на листове хартия. Участват деца от школа "Сръчни ръце" и школа по рисуване "Палитра" към Общински детски комплекс при Община Варна заедно с деца от Суворово.

На откриването ще присъствува Ая Отаки – културно аташе при Посолството на Япония и кметът на Суворово - инж.Павлин Параскевов.

По време на панорамата ще бъде експонирана фотоизложба посветена на възстановяването на японския район Тохоку от земетресението на 11.03.11г.

Всички прожекции от панорамата са при вход свободен.

Панорамата включва следните заглавия:

• 19 ноември, понеделник, от 18ч. : Генджи Моногатари/ Разказ за принц Генджи, реж. Кодзабуро Йошимура

Филмът е първата екранизация на едноименния класически роман от 11 в. на придворната дама Мурасаки Шикибу, истински шедьовър в японската и световна литература. Действието се развива в столицата Киото някъде през 10 в. – време на небивал разцвет на императорския двор. Принц Хикару се ражда като син на императора и израства красив и много способен млад мъж. Филмовият разказ проследява живота на Генджи, изпълнен с блясък и любовни трепети, но и с изгнание и скърби.

• 20 ноември, вторник, от 18ч. : Извън този свят, реж. Джунджи Сакамото

Две години след края на Втората световна война в Токио, където все още цари следвоенен хаос, идва група младежи с музикални инструменти в ръце. Изкарват си прехраната като джаз музиканти в американските бази през периода на следвоенната окупация. Тук саксофонистът Хираока среща своя приятел Джо и общо петима души създават джаз групата “Lucky Strikers”. Всеки един от членовете на бандата носи в себе си рани от отминалата война. В клубовете с приглушена светлина, където изобилстват нови и непознати ястия и весела музика, музикантите намират сили да изградят живота си отново под очарователните звуци на джаза.

• 21 ноември, сряда, от 18ч. : Любовно писмо, реж. Тацуми Кумаширу

Киоко е на 33 и е успешен редактор на списание. Мъжът й Шоичи е учител по изкуства, има и син Сугуру. Един ден Шоичи получава тайнствено писмо и напуска дома си. Пода телката на писмото се оказва Ецуко, някогашна любима на Шоичи, която е болна от левкемия и лекарите не й обеща ват повече от половин година живот. Това е любовна драма за агонията на изоставената жена, чийто мъж се връща при старата си любов, но и за приятелските чувства, които се зараждат между съпругата и любовницата. Филмът е заснет по мотиви от едноименния роман на Ренджо Микихико, който печели японската литературна награда Наоки през 1984 г.

• 22 ноември, четвъртък, от 18ч. : Защо пък не, реж. Шохей Имамура

Годината е 1866, в Япония царят политически размирици. Генджи се връща от Америка, където е прекарал 6 години. Беден селянин, той попада в буря, докато превозва сурова коприна от Йокохама. Спасен е на борда на американски кораб, който го отвежда в Америка. По същото време жена му Ине е продадена от болния си баща и работи като стриптизьорка. Генджи успява да открие Ине и двамата се прегръщат след 6-годишна раздяла... На фона на историче ското движение сред народните маси „Ее джа най ка” (”Защо пък не”) и на селските бунтове в навечерието на рестав рацията Мейджи, лентата рисува изпълненото с виталност всекидневие на бедните слоеве на обществото в Едо.

• 23 ноември, петък, от 18ч. : Сводникът, реж. Шохей Имамура

Филмът разказва част от житейската история на Мураока Ихейджи, който попада в Хонг Конг през 1901 г. само с дрехи те на гърба си, без дом и пукната пара. Отива в японското консулство, където го натоварват със специална мисия в Манджурия... Филмът на Имамура Шохей, режисьор и на „Балада за Нара яма” (1983), е черна комедия, фокусирана върху един самоза блуждаващ се мъж и е един от малкото филми в японската кинематография, който засяга темата за японските проституиращи жени в Югоизточна Азия по онова време.

• 24 ноември, събота, от 18ч. : Неясен образ на жена, реж. Хейносуке Гошо

Токио през 30-те години на 20 в. Племенникът на Фумикичи Сейичи споделя с него, че любовницата му от публичния дом Теруко носи неговото дете. Добросърдечният Фумикичи решава да поеме цялата отговорност върху себе си, забранява на Сейичи да говори за това с майка си и му нарежда да се раздели с Теруко. Фумикичи решава да излъже съпругата си, че Теруко всъщност е негова любовница. Един ден, когато разбира, че Теруко е починала в болницата, Сейичи решава да разкрие цялата истина за сложната ситуация... Режисьорът Хейносуке Гошо е израснал в семейство на търговец в Токио и с лекота успява да пресъздаде света на хората от средната класа.

• 25 ноември, събота, от 18ч. : Момичетата от Идзу, реж. Хейносуке Гошо

Действието се развива в разгара на Втората световна война. Баща и двете му дъщери живеят в Идзу, където имат малък ресторант. При тях се настанява и младият Мияучи, който се превръща в причина за много сърдечни вълнения в семейството. Филмът е един от малкото, създадени през 1945 г., и е първата любовна история, пусната по кината в Япония едва две седмици след нейната капитулация. Режисьорът Хейносуке Гошо е един от най-добрите в зората на развитието на японската кинематография и режисира първия озвучен японски филм „Жената на съседа и моята съпруга” през 1931 г.