Закон за евтаназията поиска с писмо до редакцията на „Народно дело“ 79-годишна варненка, която пожела да не пишем името й. От няколко години жената страда от сериозни сърдечни и стомашни заболявания, които системно я измъчват и обезсилват.

Пенсионерката има богат житейски опит и определено е много мъдра и посветена жена. Със съпруга си, който е лекар, са обиколили половината планета. Няколко години са живели в Африка. Имат имат две деца и петима внуци. Въпреки че мъжът й е жив и не е лишена от грижите и вниманието на роднините и на домашната си помощница, жената иска да умре, за да се отърве от агонията. След кратък престой в кардиологията това лято тя изпада в депресия, от която не може да излезе до момента. Казва, че лекарствата й действат зле и я карат да се чувства като получовек.

„Да поискаш евтаназия не е егоистично, а е много цивилизовано, защото по този начин човек си отива без болки, с медицинска помощ, само за 5-6 минути. Когато човек е болен от нелечима болест, той страда, измъчва себе си и близките си, и ангажира много хора, което не е правилно“, счита тя. Убедена е, че с приемането на Закон за евтаназията ще се реши и проблемът с донорството. „Има много млади хора, които чакат за различни органи. Евтаназията на неизлечимо болен човек със здрави органи би помогнала да се намерят законни донори за чакащите нов живот“, отбелязва възрастната жена.

На въпрос дали не се страхува от смъртта, както повечето хора, жената отговаря, че в природата нищо не се губи. “Човек е енергия, която преминава от едно състояние в друго“. До висшите си духовни познания, които не са типични за един икономист, посветената стига благодарение на прочетеното от китайската и тибетската литература. „Аз съм голям оптимист и съм много смела“, казва тя. „Апелът ми към българските законотворци е да решат веднъж завинаги този спорен въпрос, който би избавил от агония много страдащи хора“, завършва жената. Друг е въпросът дали фармацевтичната индустрия има интерес от Закон за евтаназията...