България ще бъде сред най-засегнатите страни, ако бъде прието предложението на Кипърското председателство за съкращение на европейския бюджет от 50 млрд. евро. „България защитава принципната позицията, че общият размер на бюджета на ЕС не трябва да бъде намален," заяви министърът на външните работи Николай Младенов. Той участва в публична дискусия на тема „Възможности и предизвикателства пред България в контекста на Многогодишната финансова рамка и Кохезионната политика на ЕС за периода 2014-2020 г.", съобщиха от министерството.

По думите на българския външен министър, многогодишната финансова рамка е много повече от бюджет на ЕС за следващите 7 години.

Николай Младенов я определи като мощен инвестиционен инструмент за преодоляване на кризата, за осигуряване на работни места, за преодоляване на различието между отделните страни и региони.

Министърът посочи още, че България има два приоритета в процеса на преговори по финансовата рамка: първият е да осигурим достатъчно средства, с които да бъде направена инфраструктура и да се създадат нови работни места, a вторият - реализиране на качествени проекти.

Конкретните цели в изпълнение на тези приоритети са няколко – гарантиране на необходимото финансиране по Кохезионната политика, запазване на сегашното ниво на средствата за Общата селскостопанска политика и получаване на допълнително финансиране за извеждането от експлоатация на реакторите на АЕЦ „Козлодуй".

В контекста на преговорите страните членки са условно разделени на две групи – Група на „Приятелите на Кохезионната политика" и Група на „Страните нетни донори".

България е част от първата група, която смята, че Кохезионната политика трябва да запази нивата си. Групата има два силни съюзника в лицето на ЕП и ЕК.

От друга страна, държавите-членки нетни донори настояват за съкращаване на общия размер на бюджета.

„Оставяйки настрана политическото измерение на въпроса, разликата в позициите на двете групи държави-членки (нетни платци/нетни бенефициенти) е само 0,1% от брутния национален доход на ЕС," отбеляза Николай Младенов.

„България трябва да следва много нюансирана политика. Има теми, по които имаме съгласие с едната група, и теми, по които споделяме общи възгледи с другата. Освен това, сред приятелите на Кохезионната политика липсва съгласие относно идеята дали страните трябва да отговарят на определени макроикономически условия, за да получават средства от фондовете," обясни още външният министър.

Той добави, че в момента преговорите се намират в заключителната фаза и се очаква да се постигне политическо споразумение по време на извънредното заседание на Европейския съвет на 22-23 ноември 2012 г., което ще бъде изцяло посветено на финансовата рамка.

„Надяваме се да бъде постигнат разумен компромис. Ако не постигнем навреме съгласие, ще изпратим изключително негативен сигнал към европейските граждани, че ЕС не е способен да вземе необходимите решения в решаващ момент," подчерта Николай Младенов.

Той допълни, че постигането на навременно споразумение ще позволи всички програми и инструменти да заработят от първия ден на 2014 г.

„Когато преговорите приключат, едва ли ще има абсолютни победители и победени. Постигането на компромис включва намирането на формула, която отговаря в достатъчна степен на нуждите на всички. Всеки ще спечели и ще загуби нещо," обобщи външният министър.