Над 4000 лв. годишно губи икономиката от всеки млад българин, който нито работи, нито учи. Това показва изследване на Европейската фондацията за подобряване условията на живот и труд. Според проучването в подобна ситуация у нас са близо половин милион младежи, или почти всеки четвърти на възраст между 15 и 29 години. Икономическите загуби от изолирането им се измерват с разходите за обезщетения за безработица, които те получават, и чрез пропуснатите ползи от това, че не произвеждат и не потребяват стоки като останалите заети. Последното намалява оборотите на фирмите, което се отразява негативно на развитието на икономиката и намалява приходите в държавния бюджет.

Броят им расте

Заради кризата броят на неактивните младежи расте, което причинява все по-големи щети за икономиката. В периода 2008-2011 г. загубите за страната ни са се увеличили от 836 млн. евро до над 1,272 млрд. евро. Същата тенденция се наблюдава в почти всички страни от Европейския съюз с изключение на Германия и Люксембург, където загубите намаляват. Като стойност щетите, които изолираността на младите причинява на българската икономика са сред най-ниските в ЕС. Загубите обаче са равни на 3,31% от БВП. По този негативен показател България е на първо място в Общността, като изпреварва дори Гърция и Испания, където половината от младежите са безработни. По-голямата част от щетите са заради нереализирана продукция, а не за сметка на бюджета, тъй като помощите за безработни у нас са ниски.

През 2011 г. икономиките на страните от ЕС са загубили общо 153 млрд. евро, или 1,2% от БВП заради младите, които не работят и не учат. В началото на кризата през 2008 г. щетите са били с 33 млрд. евро по-малко. Според изследването около 14 млн. души между 15 и 29 г. в ЕС са неактивни. През последните 4 години загубеното поколение се е увеличило с 1,8 млн. души. Проучването показва значителни различия в отделните страни. В Холандия например неактивните са едва 5,5% от младите, докато у нас делът им стига 24,6% - най-много от всички страни в ЕС.

28% ръст на разходите

От началото на икономическата криза през 2008 г. разходите за неактивните млади хора в ЕС са се увеличи с 28%. Най-голяма е сметката, която плаща италианската икономика - 32,6 млрд. евро годишно. На Франция изгубеното поколение струва 22 млрд. евро, а на Великобритания - 18 млрд. евро. Авторите на доклада предупреждават, че изчисленията им за общата цена, която Европа плаща за неактивните млади, са силно консервативни. Те не включват разходите в сферата на оРисковете - според степента на образование

Вероятността нискообразованите младежи, живеещи в малки градове, да попаднат в групата на неактивните, е по-голяма, отколкото за образованите жители на големите населени места.

Рискови са и младежите, които имат ниски доходи, както и тези, чиито родители са били безработни за даден период от време. По-голяма е вероятността неактивни да са децата на разведени родители или на такива, които имат ниско образование.

Без надежди за 70 на сто

Един от основните проблеми на българските неактивни младежи, е че около 70% от тях никога не са работили. За сравнение средният дял на младежите без професионален опит в целия Европейски съюз е около 50 на сто. Липсата на трудова биография прави по-трудно намирането на работа.

Още по-тревожното е, че голяма част от безработните младежи, не само у нас, но и в ЕС, на практика не търсят работа. Те вече спадат към групата на обезкуражените, които не вярват, че за тях има свободни позиции.

У нас делът им е най-голям в сравнение с всички държави от ЕС - почти 80%. За сравнение средно за Евросъюза делът им е 39 на сто.

Две трети от неактивните младежи в ЕС заявяват, че могат да започнат работа в следващите две седмици, но не правят нищо, за да бъдат наети. В България в тази група влизат 96% от незаетите млади. В Германия делът им е повече от три пъти по-нисък.

Мерките за справяне

Според изследването един от начините за преодоляване на проблема е ограничаването на ранното отпадане от училище. Повечето младежи, отказали се от уроците, автоматично попадат в групата на неактивните. Тяхното ниско образование прави по-трудно наемането им на работа.

Наличието на минимална работна заплата също може да е инструмент срещу младежката безработица. Той обаче има и позитиви, и негативи. От една страна, значителното минимално заплащане гарантира, че младите работници, които често нямат опит, няма да получават прекалено малко пари. От друга страна, минималната заплата може да е по-висока от производителността на труда на младежите. Така бизнесът ще се въздържа да ги наема. Освен това задължението за минимално плащане може да изяде от инвестициите на фирмите за обучение на служителите.

Силните синдикати могат да изиграят положителна роля за интегрирането на неактивните хора, сочи проучването. Техният инструмент е колективното договаряне на трудовите условия.

Повече програми за заетост

По-големите разходи за програми за заетост намаляват риска от попадане на все повече хора в групата на неактивните. Изчисленията показват, че удвояването на средствата, които страните от ЕС харчат за намаляване на безработицата, ще свие дела на проблемната група млади с 1,4 процентни пункта.бразованието и полицията, които неимоверно се увеличават при по-висока безработица.