Всеки момент стара жилищна сграда на пъпа на Варна може да се срути и да погребе живи своите обитатели. Къщата ковчег с розова фасада и кошмарна вътрешност се намира на ул. „Преслав“ №20, под областната управа, и е собственост на общината.

От години местната администрация отдава помещенията срещу символичен наем на социално слаби граждани. Проблемът е, че зданието е със сериозни конструктивни увреждания и все по-осезаемо заплашва живота на наемателите и на минувачите по централната улица „Преслав“.

На последния етаж в Къщата на ужасите сравнително отскоро живее самотната майка Валя с трите й деца. Едно от тях – 29-годишният Янко - страда от вродено увреждане (детска церебрална парализа) и епилепсия. Момчето е неподвижно и майка му го мъкне на ръце по стълбите надолу, за да го изведе на разходка с инвалидната количка. Прибирането по стълбите нагоре е още по-трудно. 11-годишната сестра на Янко е ученичка в пети клас, а другият му брат работи в бутилираща компания.

С мизерните си доходи семейството едва успява да върже двата края и не може да си позволи да живее в квартира на пазарен наем. Ходенето им по мъките започнало, след като майката на Валя приписала цялата къща на своя син. Лишено от наследствен имот, семейството на многодетната жена се оказало на улицата. Живели са къде ли не, а преди година от общината ги настанили на последния етаж в Къщата на ужасите.

Абсолютно всички помещения в така наречения „апартамент“ са в окаяно състояние. Огромни дупки зеят по таваните, откъдето заплашително наднича дървеният гредоред. Завали ли дъжд, всичко се наводнява, а след това мухлясва. Стените отдавна са се издули като балони и няма да е изненада, ако общинският имот повтори съдбата на злополучната сграда от столичната ул. „Алабин“.

Наемателите нееднократно са се жалвали за мизерните и животозастрашаващи условия в съборетината. Инспектори от район „Одесос“ дошли на проверка, но вдигнали безпомощно рамене с обяснението, че няма пари за ремонт. Така гражданите на общината с „уникалната и единствена по рода си социална програма“ са принудени да живеят като скотове.

Същото битие води и съседката на Валя – баба Стефка, която не смее да запали печката си на твърдо гориво, защото това може да доведе до опожаряване на цялата сграда. Макар и с пенсия от 145 лева, жената съумява да заделя средства, за да обезпечава битовите си нужди. Миналата година баба Стефка си купила електрически бойлер, но се оказало, че стените в санитарния възел се ронят като сух пясък и той не може да бъде закрепен. Затова лятно време възрастната жена и синът й продължават да задоволяват хигиенните си нужди в Топлата вода на крайбрежната алея. „Благодарни сме и на това, защото има хора, които са много по-зле от нас“, отчита пенсионерката, която е напълнила догоре фризера със зимнина.

„Никой нищо не ни е обещавал. Идват на проверки, минават и заминават – нищо не ги интересува...“, обобщава политиката към бедните хора баба Стефка. Лъч надежда от общината дали само на семейството на Валя. Казали й, че догодина ще ги преместят в строящия се блок 108. „Кметът казал, че първо на нас ще дадат апартамент“, изтъква Валя, която още не е загубила вяра в думата на управляващите. А докато това се случи, жената се надява, че Къщата на ужасите ще пощади семейството й.