Свети Димитър е един от любимите светци на българина. На празника, който се чества на 26 октомври имен ден имат всички носещи неговото име: Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митре и сродни. Най-често свети Димитър е изобразен на кон, убиващ Лий – символ на неверника антихрист

Предание разказва как заедно с брат си запалил Света гора и светогорските манастири, за това ги хвърлили три години на морското дъно, а лелите им Св.Петка и Св.Неделя молили Господ и Богородица да го пуснат.

Друго българско народно предание, представя Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги, пише Hera.bg. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата.

В народните представи дойде ли Св. Димитър на коня си от брадата му започва да пада сняг, т.е идват зимата и студа. В съботата преди Димитровден се прави Димитровска задушница – на която се раздава жито и питки за помен.

От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден, така групирали българите сезоните. Границата между годишните сезони имали селскостопански характер.

Времето от Димитровден до Никулден народът нарича „Сиромашко лято".

Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите.

На деня на светията, стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден работници, овчари и ратаи, на места този празник се нарича Разпуст, а на най-грижовните ратаи, стопаните дарявали кат нови дрехи, овен или агънце.

Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошера с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.

Характерно е и обредното гадаене по първия гост стъпил в дома /полазник/, добър и заможен ли е госта, такава ще е и годината.

По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците цяла година.

На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле - с петел ако именника е мъж и с кокошка ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.

Житието на св.Димитър е преплетено с това на св.Нестор, който се почита на следващият ден, същият който българите наричали Мишкин ден