Търговските банки в България кредитират сектори, които имат бърза възвращаемост на инвестицията, но по-слабо отношение към високо технологичните производства и генерирането на икономически растеж. Такива са търговията и ремонтната дейност, строителството и недвижимите имоти, чиито дялове в структурата на фирмените кредити са съответно 30, 18 и 15%, посочи гл. ас. д-р Григор Сарийски от Института за икономически изследвания при БАН по време на Международната научна конференция за посткризисното икономическо развитие на ЕС и България.

В анализа си за развитието на банковата дейност като фактор за икономически растеж д-р Сарийски подчерта, че ако подобна тенденция продължи, то ние скоро няма да излезем от кризата, защото парите ще отиват там, където има бърз ефект, но печалбата и работната заплата най-малко растат.

Тезата му бе продължена и от проф. Искра Белева, според която структурата на кредитите кореспондира и с тази на заетостта. Сега най-много се търсят професии, свързани с търговията и услугите – продавачи, консултанти, което не предполага дългосрочен икономически растеж, каза тя.

Международната конференция се организира от Института за икономически изследвания при БАН и поставя 4 основни проблема: финансова и суверенна дългова криза; икономически растеж, иновации и инвестиции; пазар на труда и социална политика и мобилност на работната сила. Участници в нея са български и чуждестранни изследователи, преподаватели и експерти

По тема: „Икономически растеж, иновации и инвестиции” и доклади изнесоха проф. Гарабед Минасян, проф. Росица Рангелова и проф. Росица Чобанова от ИИИ при БАН, проф. Ганчо Ганчев от Югозападния университет „Неофит Рилски” и н.с. Шандор Мейсел от Института за световна икономика в Будапеща.

Според проф. Минасян основният въпрос сега е защо бягат парите и как да заработят те за стабилен и дългосрочен икономически растеж. Като параметри на финансовата и икономическа уязвимост на България той посочи отрицателната финансова сметка, заради износа на собствен, а не на чужд капитал, свиването на инвестиционната активност с близо 40% за последните 3 години, намаляването на индивидуалното потребление с 8,1 на сто и натрупването на социално напрежение в обществото следствие на безработицата и бедността.

Смятам, че финансовата стабилност е илюзорна, без наличие на икономическа стабилност, подчерта проф. Минасян и препоръча енергични мерки на правителството за поддържане на ред, дисциплина, прозрачност и предвидимост.